Други воини, чиито ями също пламтяха, ги забелязаха, докато напускаха Лабиринта. Две племена с кръвна вражда помежду си, застанали рамо до рамо. Около тях се заформи тълпа и Джардир чу жуженето на приказките им. Отново и отново чуваше хората му и шарах да разказват как се е преборил с алагай с голи ръце. Историята се изопачаваше все повече с всяко следващо разказване и не след дълго хората говореха, че е убил пет демона, без да докосне оръжие. Джардир и преди бе чувал воини да преувеличават нечии дела. На смрачаване вече щеше да е хвърлил дузина в ямата, а след месец – петдесет.
Към тях се приближи кай’шарум от маджах.
– От името на маджах – каза той – ви благодаря, че предпазихте шарах. Шарум Ка постъпи... неразумно, като ги изложи на такава опасност.
Думите на този мъж граничеха с измяна, но Джардир само кимна.
– Шарах се биха гордо – рече той. – Иневера е, че оцеляха, за да продължат да се борят.
– Иневера – съгласи се воинът от маджах и се поклони по-дълбоко, отколкото бе прието за един кай’шарум на друг. – Наистина ли си преборил сам шест алагая и си ги хвърлил в ямата?
Джардир поклати глава и понечи да отговори, но го прекъсна един от елитните стражи на Шарум Ка, който връхлетя между тях, разчиствайки пътя за Първия воин.
– Ти наруши заповедите ми и напусна поста си! – извика Шарум Ка, насочил пръст към Джардир.
– Шарах викаха за помощ, а ние бяхме свободни в този момент – отвърна Джардир. – Евджахът ни учи, че нищо не е по-важно от това да защитаваме братята си в нощта.
– Не ми цитирай свещените слова – сопна му се Шарум Ка. – Аз съм ги преподавал на синовете си, докато баща ти още се е разхождал по бидо, така че познавам истините на Евджаха много по-добре от теб! Няма ред, който да казва, че трябва да накараш хората си да се покатерят на стените на Лабиринта и да оставят нивото си без надзор, докато търчиш да защитаваш другата половина на Лабиринта.
– Без надзор! – ококори се Джардир. – В осмо нямаше демони, пък камо ли в десето!
– Нямаш право да пренебрегваш заповедите и да търсиш слава, която не ти принадлежи, кай’шарум! – извика Шарум Ка.
Джардир пламна.
– Може би заповедите ми нямаше да са така глупави, ако този, който ги раздаваше, не се криеше в двореца си до изгрев – каза той с ясното съзнание, че със същия успех можеше направо да извади копието си.
Подобна обида към Първия воин нямаше да мине незабелязано. Ако той притежаваше поне някакво мъжество, щеше да нападне Джардир на мига и да го убие пред насъбралите се воини.
Но Шарум Ка беше стар, а мъжете си шушукаха как Джардир повалил половин дузина демони само с шарусахк. Джардир не можеше да се нахвърли върху Първия воин, но ако Шарум Ка се нахвърлеше върху него, Джардир можеше спокойно да го убие и да отвори място за наследник, който лесно можеше да се окаже той самият. Зачуди се дали това не беше съдбата, която костите на Иневера бяха предрекли преди толкова много години.
Те впериха погледи един в друг и Джардир разбра, че Шарум Ка си мисли същите неща и че няма смелостта да го нападне. Първия воин се подсмихна.
– Хванете го! – нареди Шарум Ка. В същия момент стражите му тръгнаха да изпълняват заповедта.
Стражите завързаха ръцете на Джардир, опозорявайки го, но макар да им се озъби, той не оказа съпротива. Насъбралите се воини зароптаха недоволно, дори тези от маджах. Хванаха копията си и издигнаха щитове, далеч надминавайки по численост стражите на Първия воин.
– Какво правите? – обърна се Шарум Ка към тълпата. – Мирно!
Но негодуванието само се усили и мъжете тръгнаха да препречват изходите от Лабиринта. Шарум Ка отстъпи предпазливо назад. Джардир срещна погледа му и се усмихна.
– Не правете нищо – каза Джардир на висок глас, без да откъсва очи от Шарум Ка. – Шарум Ка даде заповед и всички шаруми са длъжни да му се подчинят. Еверам ще реши съдбата ми.
Ропотът заглъхна на мига, мъжете освободиха изходите, а гневът на Шарум Ка сякаш се бе удвоил заради контрола на Джардир над мъжете. Джардир отново му се подсмихна, предизвиквайки го да нападне.
– Отведете го! – извика Шарум Ка. Джардир не провеси нос, а закрачи гордо, докато стражите дърпаха ръцете му, извеждайки го от Лабиринта.
* * *
Иневера вече го чакаше в двореца на Андраха, когато Джардир пристигна.
Дали е знаела и за този ден още преди години? – зачуди се той.
Стражите го хванаха още по-здраво, щом тя приближи, но не от страх какво Джардир би могъл да направи. Те се ужасяваха от нея.