– Заклевам се в Еверам и в кръвта на синовете ми – каза Джардир.
Каша кимна и хвърли костите. Джардир се вгледа в злокобното им сияние и за пръв път му мина през ума, че те може би не бяха гласът на Еверам на Ала.
– Тази нощ – прошепна Каша.
Джардир кимна.
– Прибери костите. Повече няма да говорим за това.
– А шарах? – попита Каша.
– Никога не бих излял гнева си върху племето на собствения ми син – рече Джардир и сложи ръка на корема ѝ. Каша въздъхна и отпусна глава на рамото му, поуспокоена.
* * *
Когато слънцето стигна края на дъгата си, Джардир остави спящата Каша на леглото от възглавници и си сложи черните одежди и белия тюрбан. Избра любимото си копие и щит и слезе долу, за да се срещне на вечеря с кай’шарумите.
Те се нагостиха с пикантни меса и студена водица, поднесени от майката на Джардир, съпругите му дал’тинги и сестрите му. Неговите съпруги дама’тинги по всяка вероятност се криеха в сенките и подслушваха, но никога нямаше да благоволят да обслужат масата му, независимо дали бяха дживах, или не. Ашан, неговият духовен съветник, седеше на главното място на масата срещу Джардир. Шанджат, който беше наследил Джардир като кай’шарум на личния му отряд, седеше от дясната страна на Шарум Ка, а Хасик, личният му бодигард, му беше отляво.
– Какви са загубите ни от миналата нощ? – попита Джардир, докато пиеха чая си.
– Изгубихме четирима, Първи воине – отговори Ашан.
Джардир го погледна изненадано.
– Каджи са изгубили четирима?
Ашан се усмихна.
– Не, приятелю. Красия изгуби четирима. Две примамки и двама съгледвачи. Все дал’шаруми на преклонна възраст, които са си отишли славно.
Джардир отвърна на усмивката. Откакто бе станал Шарум Ка, нощните им загуби се бяха свили, а убийствата на демони нарастваха.
– А алагаите? – попита той. – Колко видяха слънцето?
– Над петстотин – отвърна Ашан.
Джардир се разсмя. Съмняваше се, че верният брой е дори наполовина толкова, тъй като всяко племе често преувеличаваше бройката си, но и така бяха свършили добра работа за една нощ, много повече, отколкото предишният Шарум Ка бе успял да постигне.
– Племената в осмо ниво все пак не са видели никаква слава – рече Ашан. – Мислехме да оставим портите на Лабиринта отворени малко по-дълго тази нощ, за да сме сигурни, че ще има достатъчно алагаи за всички.
Джардир кимна.
– Още десет минути. Ако и това не стигне, утре добавете още десет. Тази нощ аз ще съм по стените, за да проверя новите скорпиони и каменомети.
Ашан се поклони.
– Както нареди Шарум Ка.
След ядене отидоха в Шарик Хора, където дамаджите възхвалиха успехите им и благословиха предстоящата нощна битка. Когато воините потеглиха към Лабиринта, Джардир задържа двамата си лейтенанти.
– Ти ще носиш белия тюрбан тази нощ, Хасик – каза Джардир.
Бурен огън пламна в очите на Хасик.
– Както заповяда Шарум Ка – каза той и се поклони.
– Ти се шегуваш! – каза Ашан. – Нарушаваш свещените ни клетви, като представяш дал’шарум за Шарум Ка!
– Глупости – отвърна Джардир. – В Евджаха често се споменават игрите на Каджи, който е действал по същия начин, когато не е искал да разкрива ходовете си.
– Прости ми, Първи воине – каза Ашан, – но ти не си Избавителя.
Джардир се усмихна.
– Може би. Но какво е Евджахът, ако не писание, което Шар’Дама Ка ни е оставил, за да се поучим от него?
Ашан се намръщи.
– Ами ако разкрият Хасик?
– Няма – каза Джардир. – С нощния му воал екипите на метателните машини няма да го познаят, защото те рядко са ме виждали, освен на разстояние. Всички останали обаче ще виждат Хасик от върха на стените и шарумите няма дори да се усъмнят, че аз съм бил в Лабиринта тази нощ.
– Ако грешиш, ще го убият – предупреди го Ашан.
Джардир сви рамене.
– Хасик е убил стотици алагаи. Ако това е съдбата му, ще се събуди в рая.
– Не ме е страх, Шарум Ка – каза Хасик.
Ашан изсумтя и промърмори:
– Глупаците рядко ги е страх. А ти къде ще бъдеш – попита той Джардир, – докато останалите мислят, че си на стената?
– О – каза Джардир, взе черния воал на Хасик и го завърза, – това ще го запазя за себе си.
* * *
Улиците на крепостта Красия бяха тихи през нощта, истинските мъже се биеха, а обикновените кхафити, жените и децата бяха заключени в Подградието. Като всички останали градски дворци, този на Шарум Ка си имаше собствени стени и защити, а ниските му нива се свързваха с Подградието на няколко места. Палатът бе защитен от алагаи не по-зле от който и да било друг на света, но това би имало значение само ако демон успееше въобще да премине външните стени на Красия, което, доколкото Джардир знаеше, никога не се бе случвало.