Ашан го поведе навътре и Джардир видя, че даматът бе свършил много повече, отколкото просто да поеме Свещения дом от зеленоземците. Вече го украсяваха с избелените и лакирани кости на дал’шаруми, загинали в бой след потеглянето им от Красия. След като стражи на храма бяха станали духовете на почетни воини, на север нямаше да се намери друга толкова сигурна сграда.
Двамата тръгнаха надолу и каменните стъпала ги отведоха до лабиринт от студени катакомби под зданието.
– Тук чините са погребвали почетните си мъртви – обясни Ашан, докато Джардир изучаваше празните ниши в стените. – Вече сме изчистили нишите от тази недостойна гнус и сега използваме помещението за нещо по-добро.
Сякаш по команда някакъв мъж изкрещя, а болезнените му писъци отекнаха из подземните коридори. Ашан не обърна внимание на писъка, а поведе Джардир през тунелите към една определена стая. Вътре неколцина северни свещеници – пастири, както ги наричаха – висяха на китките си от таванска греда в средата на стаята. Горните части на робите им бяха разкъсани, а кожата им бе набраздена с дълбоки рани от алагайската опашка – бич, който можеше да пречупи и най-силните мъже.
Ашан махна с ръка на дал’шарумските мъчители да се отдръпнат и отиде при един от затворниците.
– Ти – каза той, насочил пръст към него, – повтори пред Шар’Дама Ка това, което ми каза и на мен, ако смееш.
Пастирът надигна глава слабосилно. Едното му око бе подуто и затворено, а от другото бликаха сълзи и размазваха кръвта и мръсотията по лицето му.
– Вър’и в Ядрот’ – каза той завалено и се опита да наплюе Ашан. Опитът не беше успешен, кървавата плюнка просто се разтече по долната му устна.
В отговор на това изтезателят пристъпи напред с клещи в ръка. Хвана здраво лицето на пастира, отвори насила устата му и стисна с клещите един от предните му зъби. Виковете на човека изпълниха стаята.
– Достатъчно – каза Джардир след миг. Мъчителят веднага спря, поклони се и се оттегли до стената. Пастирът висеше безжизнено от оковите на китките си. Джардир отиде при него и го погледна тъжно.
– Аз съм Шар’Дама Ка, изпратен от всемилостивия Еверам. Говори, и то истината, и аз ще сложа край на страданието ти.
Пастирът погледна нагоре към него и сякаш се поосъзна.
– Познавам те – каза той с дрезгав глас. – Ти твърдиш, че си Избавителя, но не си.
– И откъде знаеш това? – попита Джардир.
– Защото Избавителя вече дойде – отвърна пастирът. – Защитения се движи в сенките и ядроните бягат от погледа му. Той спаси Хралупата на Избавителя от сигурна разруха и ще се заеме с теб, когато му дойде времето.
Джардир погледна Ашан изненадано.
– Не го казва само той, Шар’Дама Ка – каза дамаджият. – И други чини говорят за защитения неверник. Ще трябва да унищожите този фалшив пророк, и то бързо, ако искате да заемете мястото, което е ваше по право.
Джардир поклати глава.
– Звучиш като жена ми, стари приятелю.
Седма глава
ЗЕЛЕНОЗЕМЕЦ
326 СЗ
Един ден аз ще бъда Шарум Ка! – извика Джаян и мушна с копието си парцаленото чучело, което Джардир му бе направил. То
се залюля лениво на въжето си, вързано за таванска греда.
Джардир се засмя, възхищавайки се на енергията на сина си. Джаян беше на дванайсет, вече в бидо и никога не оставаше гладен на опашката за храна. Джардир бе започнал да обучава синовете си на шарукин още в деня, когато бяха проходили.
– Аз искам да съм Шарум Ка – оплака се единайсетгодишният Асъм. – Не искам да съм някакъв тъп дама. – Той задърпа белия плат, преметнат през едното му рамо.
– О, но ти ще бъдеш връзката на Шарум Ка с Еверам – каза Джардир. – И може би един ден – дамаджи на всички от каджи. Дори Андрах.
Той се усмихна, но дълбоко в себе си беше съгласен с момчето. Искаше синове воини, а не свещеници. Наближаваше Шарак Ка.
Отначало Иневера бе предвидила белите одежди за Джаян, ала Джардир отказа категорично. Това бе една от малкото му победи над нея, но той се чудеше дали въобще бе такава. Съществуваше и вероятността, че тя още в началото бе искала Асъм да облече бялото.
Другите момчета се скупчиха наоколо и загледаха възхитено по-големите си братя. Повечето от останалите синове на Джардир бяха прекалено малки за Хану Паш и трябваше да чакат, за да намерят своя път. Вторите синове щяха да са дамати, останалите – шаруми. Сега беше първата нощ от Последна четвърт, когато според преданието силите на Ний са във върхова форма и Алагай Ка дебнеше в нощта. Нищо не даряваше воина със сила в нощта така, както видът на синовете му.