Джардир кимна.
– Кои са слабите места на каменните демони?
– Доколкото знам – каза зеленоземецът чрез Абан, – нямат такива. А аз съм ги търсил къде ли не.
– Ще намерим слабото място, Пар’чин – увери го Джардир. – Заедно.
* * *
– Подобна комуникация е съвсем недостатъчна – каза Джардир, след като зеленоземецът бе изведен навън.
– Пар’чин учи бързо – отвърна Абан – и сега се е отдал на изучаването на езика ни. Скоро ще го говори, обещавам.
– Това не решава проблема – рече Джардир. – Ще има други зеленоземци и аз ще говоря и с тях. Тъй като никой от нашите учени мъже – той хвърли един презрителен поглед към Ашан – не е сметнал за достойно да научи езика на диваците, на теб се пада честта да ни го предадеш, като започнеш от мен.
Абан пребледня.
– Аз? – изписука той. – Да го предам на вас?
Джардир изпита силна погнуса.
– Стига си хленчил. Да, ти! Има ли други, дето да го говорят?
Абан сви рамене.
– На пазара се смята за ценно умение. Съпругите и дъщерите ми знаят по някоя и друга дума, за да могат да подслушват незабелязано, докато вестоносците си говорят. Много други жени на пазара правят същото.
– Очакваш Шарум Ка да се учи от жена? – попита настойчиво Ашан и Джардир преглътна иронията. Ако не беше Иневера, той все още щеше да е неграмотен дал’шарум.
– От друг търговец, тогава – предложи Абан. – Не съм единственият, който търгува със Севера.
– Но ти го правиш най-често – каза Джардир. – Личи си по женските ти коприни и по това, че съпругите на хленчещ дебел кхафит като теб надхвърлят по брой тези на повечето воини. А и Пар’чин те познава и ти има доверие. Освен ако не се намери истински мъж, който да говори зеленоземски, теб избирам.
– Но... – заекна Абан с умолителен поглед.
Джардир вдигна ръка и търговецът замълча.
– Веднъж каза, че ми дължиш живота си – рече Джардир. – Настъпи моментът, когато се налага да изплатиш дълга си.
Абан се поклони ниско, докосвайки пода с чело.
* * *
До залез слънце градските порти вече бяха закърпени и макар гигантският каменен демон да продължаваше да напада стените, обслужващите метателните машини не му дадоха повече бойни средства, с които да пробие защитите. Пар’чин се включи в алагай’шарак и тази нощ, както и всяка следваща в продължение на седмица. През деня той се подлагаше на тежки тренировки заедно с дал’шарумите.
– Не мога да кажа за другите зеленоземски вестоносци – заяви офицер Кавал и се изплю в прахта, – но Пар’чин е бил обучен добре. Изкусно борави с копието, а шарусахк го е подхванал, сякаш го знае от дете. Оставих го да тренира първо с ний’шарумите, но той е в по-добра форма и от онези, дето са готови за стената.
Джардир кимна. Друго не бе и очаквал.
Сякаш по сигнал, Пар’чин дойде при тях, следван безропотно от Абан. Зеленоземецът се поклони и заговори.
– Утре потеглям обратно на север, Първи воине – преведе Абан.
Дръж го наблизо. Думите на Иневера отекнаха в главата на Джардир.
– Толкова скоро? – попита той. – Та ти едва сега пристигна, Пар’чин!
– И аз така се чувствам – отвърна Пар’чин, – но имам да доставям стоки и съобщения – ангажименти, които ще изпълня.
– Ангажименти към чини! – сопна му се Джардир и осъзна, че е направил грешка веднага щом думите излязоха от устата му. Това беше сериозна обида. Помисли си дали зеленоземецът няма да го нападне.
Но Пар’чин само вдигна вежда.
– Това има ли значение? – попита той чрез Абан.
– Не, разбира се, че не – отвърна Джардир и се поклони дълбоко за всеобща изненада. – Моите извинения. Просто съм разочарован, че си тръгваш.
– Скоро ще се върна – обеща Пар’чин. Вдигна купчина листове, подвързани с кожа. – Абан ми помогна много. Имам да запаметявам дълъг списък с думи. Следващия път, когато се срещнем, се надявам да бъда по-вещ в езика ви.
– Несъмнено – отвърна Джардир. Прегърна Пар’чин и целуна голите му бузи. – Винаги си добре дошъл в Красия, братко, но ще прив-личаш по-малко погледи, ако си пуснеш една хубава мъжка брада.
Пар’чин се усмихна.
– Ще го сторя – зарече се той.
Джардир го плесна по гърба.
– Идвай, приятелю. Пада нощта. Да изтребим малко алагаи още веднъж, преди да си прекосил горещите пясъци.