Алеверак не даде на Джардир никаква енергия за използване, но докато старият дамаджи не беше много повече от жилава кожа върху остър кокал, Джардир имаше здрави мускули, бе воин в разцвета на силите си. Не му се налагаше да краде енергия, за да метне човек, чиито килограми не надхвърляха много годините му.
Джардир се стегна и се завъртя рязко, с което захвърли Алеверак настрана. Дамаджият се превъртя в синхрон с движението на воина, без да губи равновесие за миг, даже и във въздуха, и Джардир разбра, че опонентът му ще се приземи на крака и ще се втурне обратно към него.
Джардир задържа ръката на Алеверак, залегна под нея, за да придаде още сила на хватката си, а крака си сложи на гърба на стареца, който се удари в земята. Дръпна здраво и хрущенето от рамото на Алеверак отекна в гигантските куполи над главите им. Кост разкъса бялата роба на дамаджия, която бързо се напои с кръв.
Джардир понечи да го довърши бързо, преди болката да го лиши от мъжество, но Алеверак така и не изкрещя, нито пък предложи подчинението си. Джардир срещна погледа на стария дамаджи и съзря концентрация, която прогонваше всяка болка, докато Алеверак се мъчеше да се изправи отново. Достойнството надхвърли всякакви граници, щом зае нова поза с водеща лява ръка, тъй като дясната висеше извита, отпусната и окървавена.
– Не можете да ми попречите да се възкача на Черепния трон, Дамаджи – каза Джардир, докато кръжаха бавно. – А и по-голямата част от племето ви ми се врече във вярност. Умолявам ви, вслушайте се в разума. Толкова по-добре ли ще е да влезете в гроба, вие и синовете ви, от това да станете съветник на Шар’Дама Ка?
– Синовете ми няма да ти отстъпят племето ни без бой, също както и аз – отвърна Алеверак.
Джардир знаеше, че това е истина, но все пак не му се нравеше идеята да убие Алеверак. Прекалено много достойни мъже бяха срещнали смъртта, а Шарак Ка наближаваше и на Ала подобни хора не бяха в излишък. Мислите му се върнаха към Пар’чин, прос-нат по лице на пясъка, и срамът го накара да прояви милост.
– Ще позволя на синовете ви да предизвикат моите веднъж след смъртта ви – предложи Джардир накрая. – Нека те решат помежду си кой да заеме мястото ви.
Сред предалите се дамаджи се надигна гневна глъчка при тези думи, но Джардир ги изгледа свирепо.
– Тишина! – изрева той и те замлъкнаха. Той се обърна отново към Алеверак.
– Ще стоите ли до мен, Дамаджи, докато Красия възвръща отминалата си слава? – попита той.
Дамаджият ставаше все по-блед с всяка изминала секунда от загубата на кръв. Ако не дадеше съгласието си, Джардир щеше да го дари с бърза смърт, така че да умре на краката си.
Но Алеверак се поклони и погледна към кървящото си рамо.
– Приемам предложението ви, макар че това предизвикателство може да дойде по-рано, отколкото си мислите.
Истина беше. Маджахският син на Джардир, Маджи, бе едва на единайсет и нямаше да се опре на никого от потомците на Алеверак, ако дамаджият издъхнеше сега от раната си.
– Хасик, заведи Дамаджи Алеверак на лечение при дама’тингата – нареди Джардир.
Хасик отиде при стареца, но Алеверак вдигна ръка.
– Аз ще се погрижа за това, а Еверам ще реши дали ще живея, или днес ще умра.
Решителността в гласа му накара Хасик да се спре, а Джардир кимна и се обърна към Амадеверам, последния дамаджи между него и разтреперания Андрах.
Амадеверам беше по-млад от Алеверак, но все пак беше по-прехвърлил седемдесетте. Джардир обаче не беше толкова глупав, че да го подцени, особено след изкусното представяне на по-стария свещеник.
– Мен обаче ще трябва да ме убиеш – заяви Амадеверам. – Няма да ме купиш със захаросани обещания.
– Съжалявам, Дамаджи – каза Джардир и се поклони, – но ще направя всичко по силите си, за да обединя племената.
– Убий ме сега или когато синът ти стане пълнолетен – каза Амадеверам, – но убийството си остава убийство.
– Ти дотогава ще си мъртъв, старче! – сопна му се Джардир. – Какво значение има?
– Суверенитетът на племето каджи има значение! – извика Амадеверам. – Цял век държим Черепния трон и ще го държим още толкова!