– Ще се погрижа Дама Каван да бъде арестуван и подложен на разпит – рече Ашан.
– Загуба на време – отбеляза Абан. – Той няма да предаде своя дамаджи на мъчителите ви. Най-добре да го оставите на мира.
– Никой не ти е искал мнението, кхафите! – изръмжа Дамаджи Алеверак, с което накара Абан да подскочи. – Не можем да го оставим жив, ще продължи със заговорите против Шар’Дама Ка.
– Може би кхафитът има право, съпруже – прекъсна го Иневера и предизвика възмутения яростен поглед на Алеверак, който той отправяше всеки път, щом жената посмееше да заговори пред Черепния трон. – Абан може да каже на Каван, че си погълнал отровата, без дори да те присвие стомахът, и да пусне слуха на пазара, откъдето ще се разпространи навсякъде. Ако всееш у другите чувството, че си непобедим, и най-смелият убиец добре ще си помисли, преди да ти посегне.
– Дамаджахата е мъдра жена – каза Абан и се поклони.
Двамата с Иневера си бяха лика-прилика – винаги манипулираха останалите, за да стане тяхното. Джардир забеляза, че очите на кхафита се стрелнаха към Иневера, за да отпият поне за миг от красотата ѝ, която така разточително бе извадила на показ. Джардир преглътна пламъка на гнева си. Иневера казваше, че той би трябвало да се чувства по-могъщ, задето развява нещо, което другите мъже можеха само да желаят, но дори след две години бе налице точно обратното.
Обаче независимо дали му харесваше, или не, и Абан, и Иневера притежаваха умения, от които Джардир се нуждаеше, умения, които наистина липсваха у даматите и шарумите. Отчетите на Абан и заровете на Иневера предаваха само жестоката истина, докато останалите красианци до един правеха всичко възможно да кажат това, което смятаха, че Джардир иска да чуе, дори в думите им да нямаше и капка истина.
Джардир вече бе свикнал да разчита на тях и двамата го знаеха, продължаваха да се обличат необичайно и да се кичат със златни дрънкулки, сякаш предизвикваха Джардир да ги накаже.
– Дамаджи Енкаджи има огромно влияние, Избавителю – припомни му Абан, – а инженерните умения на племето му са ви крайно необходими в подготовката за войната. Вече го обидихте, когато му отказахте място във вътрешния си съвет. Може би не е сега моментът да събираме улики, които ще доведат до него и ще ви принудят да действате публично.
– Савас не е достатъчно голям, за да стане дамаджи на мендинг – допълни Иневера, която имаше предвид мендингския син на Джардир. – Няма да последват момче по бидо.
Бяха прави. Ако Джардир убиеше Енкаджи, преди Савас да заслужи бялата роба, черният тюрбан щеше просто да премине в ръцете на някой от синовете на Енкаджи, който също щеше да бъде враждебен към Джардир колкото баща си, ако не и повече.
– Добре тогава – каза той накрая, макар че мразеше да участва в игричките на Абан и Иневера. – Оплети Каван в мрежите си. Сега отчетите.
– Към днешна дата в Пустинното копие живеят 217 дамати, 322 дама’тинги, 5012 шаруми, 17 256 жени, 15 623 деца, включително тези в Хану Паш, и 21 733 кхафити – каза Абан.
– Няма да имаме достатъчно воини, ако потеглим по-идното лято – отбеляза Джардир. – Едва неколкостотин годишно завършват Хану Паш.
– Може би ще трябва да отложите плановете си – предложи Абан. – След десетилетие ще разполагате с двойно по-голяма войска.
Джардир усети как ръката на Иневера стисна крака му, а дългите ѝ нокти се впиха в кожата му и поклати глава.
– Даже отлагаме прекалено дълго.
Абан сви рамене.
– Тогава ще трябва да потеглите с воините, с които ще разполагате догодина. Няма да са шест хиляди.
– Трябват ми повече – настоя Джардир.
Абан сви рамене.
– Какво бих могъл да направя? Дал’шарумите не са някакви скрити чували с жито, които търговците изкарват на пазара чак като им се качи цената.
Джардир го погледна толкова гневно, че Абан потрепна.
– Да не би да ви обидих? – попита той.
– Пазарът – изрече Джардир. – Не съм стъпвал там, откакто Кавъл и Керан ни взеха от домовете ни.
Той се изправи и се наметна с бяла връхна роба върху черните шарумски одежди, които все още носеше.
– Разведи ме из него сега.
– Аз ли? – попита Абан. – Искате да вървите по улицата до един кхафит?
– Да познаваш някой по-подходящ? – попита Джардир.
Всички останали в залата се обърнаха към Джардир и го зяпнаха в потрес.