Той се кискаше. Знаеше защо са дошли дяволчетата. Това място, това противно място беше наречено на негово име. Това пурпурно място за умиране. Разпилени вътрешности, провлачени по земята черва, вонящи изпарения, същински кошмар — искаше му се изобщо да не го е откривал. Само едно племе луди индианци живееше тук, индианците-кучета, клечаха в неясните, мъгливи сенки, счукваха корени и ги готвеха върху горещи камъни. Колтър беше бръкнал в мравуняка, а манданите му бяха казали да не го прави и противно на желанията на кроу, беше отишъл в пурпурното място за умиране, за да се срещне с индианците-кучета, да опита от горчивите им грудки, да се потопи във врящите им извори.
Тогава той се събуди и откри, че е проснат по гръб и се търкаля истерично. Тримата преследвачи го бяха настигнали, стояха удивени и гледаха. За момент той изплува от съня си и видя феерия от пари с виолетов оттенък, фантоми от тъмночервена мъгла. След това го удари студената вълна на реалността. Пръстите му се вкопчиха в земята, освободени от съня за смъртта, повдигна се на лакти. Под дланите си Колтър усещаше тревистия склон на Джеферсън Форк. Над него ято червенокрили косове чуруликаха и си подсвиркваха един на друг върху огрения от слънцето парапет от листа над главата му.
„Господи“ — помисли си той — „успях.“
Неясните очертания на видението на смъртта изчезнаха и той окончателно се завърна в света. Воините-вълци, които бяха дошли за него, бяха там, бяха го обградили, гледаха, чакаха. Ножовете им лъщяха на слънцето, въздухът беше изпълнен с тежкото им дишане. Колтър потърси пипнешком из мъртвата трева нещо, с което би могъл да се защити. Пръчка, камък, каквото и да е. Но нямаше нищо. Той взе две шепи суха сива трева. Воините отстъпиха назад, помислиха, че ще хвърли нещо по тях. Но Колтър избухна в смях, изплю кръвта от устата си по водача им, хвърли шепите замръзнала трева към небето и затанцува, така, както му бяха казали дяволите, малък замаян пирует, несигурен и нечовешки, със странно въртене на лунатик. Той плюеше, кръвта се разпръскваше по въздуха, чернокраките отскачаха назад и разсичаха въздуха с ножовете си.
Когато завърши изтощен последното си завъртане, Колтър внезапно застана неподвижен. По изцапаните му със засъхнала кръв устни плъзна лека усмивка. Той събра краката си, обърна дланите си навън и направи знака за поздрав на кроу.
Чернокраките се спогледаха, отново отстъпиха колебливо назад. Това не е за тях, казаха си те. Това е за шамана, защото този тук явно е луд. Беше тичал до премаляване, беше изпаднал в умопомрачение. Сега лудият бегач беше един луд дух, оживял мъртвец.
Те отново се отдръпнаха.
Колтър пристъпи напред, протегнал ръце в знак за поздрав.
Земята затрепери от стъпките на приближаващото се племе. Небето беше пожълтяло от прахта изпод краката им. Бяха на около триста ярда, яростен вихър от крака и прах.
Колтър се завъртя във въздуха като танцьор и ритна с двата крака като планински овен. Тримата чернокраки се хвърлиха назад, препънаха се един в друг, за да се отдръпнат от пътя му. Когато магическият му танц завърши, Колтър присви крака, подскочи напред и се затича към песъчливия речен бряг. Беше само на няколко метра от тях. Колтър се хвърли върху килима от окапали листа. Тялото му разцепи повърхността и изчезна.
Заплува през зеленикавия мрак. Ледената вода беше като огън върху кожата му, но той не я усещаше, само се плъзгаше през нея, риташе енергично с крака.
Когато се вряза в повърхността на Форк, тримата чернокраки бяха изтичали към брега на реката. За няколко минути, докато газеха наоколо и търсеха Колтър, другите започнаха да се появяват, един след друг, задъхани. Последваха тежко дишане и пресипнали крясъци и хората от племето се появиха на брега на мързеливата река.
Междувременно, на сто ярда надолу по течението, Колтър пое глътка въздух и отново се гмурна. Познаваше реката добре, знаеше къде беше спокойна, знаеше къде течението се превръща във водопади, къде се излива над повалени дървета и капани за бобри. Плъзгаше се над пясъка като сянка. Малки рибки, бързи като стрели, се стрелкаха встрани от пътя му, а големите сънени сомове се отместваха тромаво и се чудеха що за животно е той.