Хю изрева, вдигна някакъв камък и го хвърли. Още един! И още… Те падаха сред стадото, случайно като дъждовни капки. След малко той спря и се загледа.
Накрая се отдръпна и отново тръгна надолу към потока. Пи вода и хапна корени. След това тръгна покрай потока към ниската, равна земя. Пътят беше неравен, той се придвижваше бавно. Всичко го болеше, челото му отново беше горещо. Почувства как треската се надига.
Докато утрото се изнизваше, вибрациите по земята като че ли намаляха. Отминаваха… Навярно основната част от стадото вече е отминала — около пладне, той беше сигурен в това. Сега ударите на копитата бяха по-слаби. След като преодоля един каменист участък, отпусна глава върху ръката си и си почина. Няма за къде да бърза, няма защо да припира. Имаше температура и цял се тресеше. Затвори очи и се заслуша в затихващия тътен.
Когато се събуди, сенките се бяха удължили. Пи вода от потока и си изми лицето, преди да продължи. Усещаше нещо различно.
Изминаха няколко минути, докато разбере какво се е променило. Сега беше тихо. Земята вече не трепереше от копитата на преминаващото стадо.
Продължи бавно. Преодоля още два трудни участъка, след това наклонът стана по-лесен. Когато излезе на равното, той отново си почина преди да продължи. Въздухът все още беше замъглен от стелещия се прах. Реката беше кална, плитките места бяха утъпкани от хиляди копита. Всички листа по ниските клони на дърветата бяха опасани, фиданките стъпкани. Той продължи напред, за да огледа по-добре сенчестата долина.
Доколкото можеше да види, пътят беше разрушен. Набеляза маршрута в ума си, след което тялото му потегли. Докато пълзеше по утъпканата земя през късния следобед, той реши да измине колкото може по-голямо разстояние по светло. Постепенно проследи лекия завой на Мороу на изток. Обилният мирис, който се носеше от водите, го радваше.
Докато пълзеше в здрача, иззад следващия завой се чу шум. Приличаше на лай, кратки пронизителни звуци. Изведнъж нещо в него трепна при мисълта какво би могло да означава това. Запълзя по-бързо.
Зад завоя видя труп на бизон, почернял от цяло ято гарвани, които летяха над него. Трупът беше заобиколен от подобни на кучета създания, твърде големи за да са койоти. Той се огледа бързо за някакво оръжие.
Близо до водата се търкаляха пръчки. Някоя от тях би могла да му послужи. Той запълзя натам. При завоя реката беше изхвърлила много клони на брега. Потърси сред тях някой, който да е дълъг около метър, с удебеление в единия край. Накрая намери един, който му се стори подходящ, когато го развъртя над главата си, а при удар в земята не се строши.
След това запълзя към трупа и завика. Вдигна един камък и го хвърли в тази посока. Извика отново, хвърли още един камък. Някои от гарваните литнаха и закръжаха наоколо. Други отлетяха и след известно време се върнаха. Три вълка застанаха неподвижно и го гледаха няколко секунди, след което продължиха да се хранят. Пръстите му се сключиха около друг камък. Вдигна го и го хвърли. Камъкът падна малко встрани и никой не му обърна внимание.
Хю почувства как в него се надига ярост… Той, ловецът, е принуден да се бори за някаква мърша, и при това мършоядите не му обръщат внимание. Яростта го обля като гореща вълна, накара космите му да настръхнат. Крайниците му сякаш набъбнаха.
Той изрева, после още веднъж. Запълзя напред бавно, тежко, тромаво като мечка. Когато се приближи, развъртя тоягата пред себе си и птиците отлетяха с шумни протести. Вълците останаха. Гледаха го, без да издават звук. Нямаше значение какво правят. Ако го нападнат, ще се отбранява, доколкото може. Ако самият той бъде убит и изяден, нека бъде така. Изрева отново.
Вълците отстъпиха назад и се отдръпнаха от трупа. Хю продължи да реве и хвърли камъни след тях. Чу как един от тях изквича, докато се оттегляха към храсталака край реката.
Нахвърли се на кървавия труп, остави тоягата настрана и пъхна ръката си в разкъсаната плът. Месото беше хлъзгаво, разтягаше се и се изплъзваше. Всеки път, когато пръстите му докопваха някаква мръвка и той започваше да я дърпа, тя се измъкваше. Отново наруга Джейми за това, че му е откраднал ножа. Накрая изрева и заби зъби в плътта. Хапеше, дърпаше, разкъсваше. Когато преглъщаше, подмяташе главата си встрани и гледаше сенките. После пак. Смучеше, лочеше, захапваше, разкъсваше. Всичките му сънища за месо се завъртяха в лудешки танц в такт с ударите на сърцето и на кръвта, която течеше в жилите му. Захапа една мръвка със страничните си зъби и завъртя глава настрани, за да я откъсне. Глътна я наведнъж, без да я дъвче и потърси друга.