Ада на Колтър… И нищо чудно, че в това прекрасно, вмирисано утро ме поздравява създание от свитата на Сатаната…
Голямата змия продължи да трака с опашка. Облаци от жълти пари се издигнаха в небето. Земята се надигна, прогърмя, въздъхна и отново се успокои. Той погледна замислено на север.
Ако посмеят да навлязат, то няма да е там, където гейзерите бълват пара. Звукът на змията стана по-дълбок, по-заплашителен.
Той погледна надолу към нея и си спомни какво беше писал Мериуедър в дневника си, когато беше спал до десетфутова гърмяща змия.
„Люспите на дрънкалката са подредени в правилни редове като зърната на царевичен кочан… устата е розова, а предните зъби са извити и бели. При светкавичната си атака на пръв поглед животното удря неточно, поради ограниченото си полезрение. Но колко е грациозна, когато се придвижва под следобедното слънце…“
Да, именно тази мъртвешка глава беше нейният знак. И Луис изобщо не беше прав за това, което тя можеше да направи с нея. Колтър пусна парче кора и видя как кълбото се размота. Очертаха се златистокафявите ромбовидни шарки и белезникавите люспи на корема.
Глава с искрящи очи, определи той. Жезълът на Сатаната.
Змията тракаше възбудено.
И сега какво? Цял ден ли трябва да седя тук?
Змията се премести, ромбовидните шарки се раздвижиха, извитото тяло се плъзна от плоската скала и се отдалечи от дървото.
„Толкова по-добре за тебе. А и за мене!“ — пошегува се Колтър, докато голямата змия пълзеше като кафява коприна през ниския шубрак, после изчезна.
— Сийкеда — каза един глас тихо.
Колтър помисли, че змията е проговорила, след което огледа неподвижната фигура в основата на дървото. Слабо момче, наметнато с вълча кожа. По цялото му тяло беше полепнала червена и черна глина. Около очите му имаше тъмни кръгове.
— Как те наричат? — попита Колтър на езика на кроу, без да помръдва на дървото.
— Братът на ракуна — отговори момчето на същия език.
След това се заоглеждаха. Не пряко, а с периферното зрение. Очите описваха полукръгове, по индиански маниер.
— Сийкеда — каза момчето отново и сведе глава.
— Какво искаш?
Позата на момчето беше някак си умолителна, сякаш беше протегнало ръка напред. Но лицето остана тъмносиво.
Момчето не каза нищо.
— Дошъл си… за мене? — попита Колтър. Очите му огледаха хоризонта. На североизток прерията беше пуста, утринното слънце огряваше сиво-синята трева с червеникави оттенъци… пусто…
Момчето не проговаряше.
Колтър скочи от дървото.
Момчето инстинктивно отскочи назад.
Те се гледаха, никой не казваше нищо. След това момчето докосна Колтър по ръката. Той не помръдна, чакаше. Ръката на момчето се плъзна нагоре по лакътя на Колтър, премина по бузата му, спря се при веждите, докосна първо лявата, после дясната. След това се отпусна и падна като птичка от гнездо. Устните на момчето се разтеглиха в тайнствена усмивка, която изчезна бързо, както се беше появила.
Момчето отвърна поглед и се загледа в издигащите се от Ада на Колтър пари. Зад облаците от изпарения се простираше мочурлива земя с врящи езера, огнени гейзери, студени локви със зеленикав лед, който блестеше на слънцето. Бледовиолетови бълбукащи лагуни. Подгизнали от влага зеленикави скали сред пожълтялата тръстика. Засъхнала тиня — като странен омлет, от който се носеше миризма на гнилоч, серни миризми, насищащи въздуха с невидимите си изпарения. Жълто-зелени извори, като големи зелени очи на гигантски жаби, обвити с воняща мъгла.
Момчето огледа всички тези неща без следа от изненада по лицето си. Колтър се зачуди дали би могло да разтълкува всичко това в морално измерение, както беше направил той, когато го откри за пръв път. Вероятно не. Но той беше чувал за долния свят на манданите, за малките червени дяволи, които го населяват, също както в Откровението.
В надигащите се привидения Колтър разпозна Божия гняв. Тези облаци, литнали високо, бяха душите на грешниците, изблъсквани нагоре и притискани надолу — цялата работа беше едно егалитаристко изгаряне, един синхрон на издигане и падане на човешките стремежи. Огън, сяра, апокалипсисът, където Сатаната седи сред огненото си езеро и властва над зловонията, бликащата кал и кръв, гной и урина.