По-късно Ле Бон поклати глава.
— Изглежда ми по-зле — каза той. — Още днес или тази нощ ще свърши.
— Може би си прав — отговори Джейми.
— Надявам се — каза Ле Бон. — Не само заради нас — макар че, Бог ми е свидетел, аз съм виждал какво могат да направят рий на човек — но заради него, дето се бори така, без да има смисъл. Несправедливо е това, което прави смъртта с човек, като го кара да страда. На колко години си, Джейми?
— Почти на шестнайсет.
— Значи животът тепърва ти предстои. Да се надяваме, че краят ти няма да бъде мъчителен, както на Хю.
— Да — каза Джейми и отпи от вече изстиналия си чай.
До следобеда Хю изглеждаше като изваян от восък, с полуразтопено лице. Имаше моменти, когато Джейми си мислеше, че вече е свършил. Но винаги забелязваше някакво потрепване, тих звук, задавен дъх. Ле Бон изпускаше кълбета от дим, пухтеше и гледаше. Прелитаха птици, към реката и обратно. Издаваха пронизителни звуци и кратки нежни мелодии. Небето се заоблачи. Чу се далечен тътен, но не заваля. Надигна се вятър и денят стана по-хладен.
— Чудя се къде ли са в момента майорът и хората? — каза Ле Бон.
— Трудно е да се каже.
— Сигурно се чувстват някак по-сигурни, щом се отдалечават от рий.
— Вероятно.
— Ако дойдат сега, няма да чуем даже и копитата им заради тази гръмотевица.
Джейми потрепери от студ.
— Сигурно.
Ле Бон стана, протегна се и отиде да се облекчи в храстите. Хю не помръдваше.
Издигнаха навес от клони за себе си и за Хю и провесиха върху него брезентово платнище. Дъждът барабанеше тихо. В съня на Джейми звукът се превърна в удари на боен барабан и в тропот на копита…
Утрото беше сиво и влажно. Хю още беше жив.
— Сънувах, че група от тях минава покрай нас през нощта — каза Ле Бон. — Може би наистина са минали.
— Значи сме късметлии.
— Засега. О, Господи! Той изглежда ужасно.
— Също както вчера.
— И все още диша. Кой би повярвал, че човек може да издържи толкова?
— Хю не е като другите — каза Джейми. — Той винаги знаеше какво да прави. И винаги беше достатъчно силен, за да го направи.
Ле Бон поклати глава.
— Вярвам ти — каза той. — Не е естествено да продължаваш да живееш, когато си разкъсан като него. Много пъти съм виждал умиращи, но никой от тях не се е държал така. Май трябва да свърши скоро, а?
— Може би.
— Би било нелепо ние двамата да умрем заради някой, който сам ще свърши всеки миг.
Джейми отиде на извора, накисна кърпата и отново почисти лицето на Хю.
Вечерта, когато се увиха в одеялата си, Ле Бон каза:
— Това е, момче. Съжалявам. Знам, че той беше за тебе единственото семейство, което някога си имал, както и ти за него. Кажи няколко молитви, ако знаеш. Аз също ще се помоля, преди да заспя.
Слънцето ги огря на сутринта. Първите мисли на Джейми бяха за Хю. Обърна се, стана, вгледа се в него. Беше ли се случило през нощта? Не. Беше все така бледен, но сега дъхът му беше по-лек, не като преди, конвулсивно, задавено хриптене. Гърдите му леко се повдигаха, с по-бързо, но по-спокойно дишане.
— Виждал съм такива хора и друг път — каза Ле Бон. — Скоро ще свърши, момче. С Божията благословия.
Джейми заплака тихо. Знаеше, че не трябва да иска това да се случва.
— Просто искам да спре да се мъчи — каза накрая той.
— Скоро ще престане, Джейми. Скоро. — В гласа на Ле Бон се долавяше тъга. — Малцина могат да се борят като него. Но скоро мъките му ще свършат. Ще видиш.
Джейми кимна и избърса с рамене сълзите от бузите си.
След закуска Ле Бон стоя около час, загледан в лежащия пред него човек. Накрая проговори:
— Мислех си пак за рий. Знаеш, че се страхувам, а и ти също се страхуваш. Не искам да звучи като неуважение, но Хю ще свърши скоро, а да погребеш човек отнема време, особено когато трябва да копаем с ножовете си. Рискуваме да ни открият, а бихме могли вече да сме далече.
— Така е.
— Да бъдем практични — и, както казах, без да се смята за неуважение — мисля, че е добре да го изкопаем още сега и да сме готови. И без това си седим така, а дали ще го изкопаем преди, или след това, за него е без значение. Има значение духът, това, че приятелите му се грижат за него. Ако се приготвим, това няма да му причини болка. Но може да е по-добре с оглед на нашата сигурност.