Колтър се усмихна едва забележимо.
— Ако имаш глава на раменете си — каза той сухо, — ще я държиш там, където й е мястото. Съветвам те да останеш в Сейнт Луис, където ти е мястото.
— Имам намерение да видя онова, отвъд — каза Хю Глас. — С глава или без глава, аз трябва да го видя с очите си. Ще се опитам, сър, точно както и вие.
Колтър огледа с присвити очи момчето и откри у него мъжа, в който скоро щеше да се превърне. Това не бяха надути думи. Те бяха свежи като пролетта.
Той кимна.
— Ей богу — прошепна той, — вярвам, че ще ме надминеш — Колтър се надигна сковано от масата. След това, без да се обръща, излезе от кръчмата и тръгна бавно в нощта.
На следващата година Джон Колтър умря от жълтеница и бе погребан на една могила над фермата му.
Джон Колтър умря и остави
2 легла, 4 стола, 1 стъклена чаша, 1 купа и 5 чинии,
1 плуг, 1 мотика, една фурна,
2 тенджери, 3 казана,
1 чаша за кафе, 1 малък чекрък,
2 бутилки, 4 тенекиени канчета, ножове, вилици и лъжици,
1 тиган, 1 чепкало за памук, 1 ютия, 3 книги, 1 кобила, 1 жребче, 1 каруца, 1 крава с теле.
Имотът му към 10 декември 1813 г. беше оценен на $233.76 ¾, след като се приспаднат дълговете.
Той бе положен в безименен гроб на Тунъл Хил край Сейнт Луис, по-късно забравен и, използван като пръст, стана част от железопътния насип на линията Мисури Пасифик.
Никой не знае къде почива старият Хю, макар че Джейми Бриджър даде името му на форт в Уайоминг.