„Дори да има ключ, не си мислиш това, пали? — запита се той. — Ами ако го изпусне… или онази къща го принуди да го изпусне?“
Нарисува пластинка под кръга, който представляваше валчестата дръжка, поколеба се за миг, после нарисува познатите очертания на ключалката.
Замисли се. Трябваше да направи още нещо, но какво? Беше му трудно да се съсредоточи, защото в главата му сякаш бушуваше торнадо — ураган от разпилени мисли.
— Хайде, скъпи! — извика Сузана. — Губиш сили! Какво става? Пък аз мислех, че си истински жребец! Какво има, момче?
Момче. Точно така.
С върха на пръчката внимателно написа „МОМЧЕТО“ в горния край на вратата. В момента, когато изписа буквата „О“, рисунката се промени. Кръгът, където земята беше почерняла от дъжда, стана още по-тъмен… надигна се от земята и се превърна в блестяща валчеста дръжка на врата. И вместо кафява, влажна пръст, през ключалката Еди видя бледа, неясна светлина.
Някъде зад него Сузана отново изкрещя на демона, като го подканваше, но този път гласът й прозвуча уморено. Това трябваше да приключи, при това скоро.
Еди се приведе напред. Приличаше на мюсюлманин, който се кланя на Аллах. Долепи око до ключалката, която беше нарисувал. Надникна през нея в своя свят, в къщата, която с Хенри бяха отишли да видят през май 1977 г. Дори тогава не беше сигурен, поне не напълно убеден, че някакво момче от другия край на града ги следи.
Видя коридор. Джейк беше там, паднал на колене, и отчаяно се бореше с някаква дъска. Нещо се приближаваше към него. Еди го виждаше и в същото време не го виждаше — сякаш част от съзнанието му отказваше да го забележи. Видеше ли го, щеше да го осени прозрение, а прозрението щеше да доведе до безумие.
— Побързай Джейк! — извика той в ключалката. — За Бога, дръпни дъската!
Над говорящия пръстен гръмотевица разкъса небето като оръдеен залп, а дъждът се превърна в градушка.
32
Миг, след като ключът падна, Джейк замръзна на място, взирайки се в тясната цепнатина между дъските.
Невероятно, но му се доспа.
„Това не трябваше да се случва — помисли си. — Твърде много ми дойде. Не мога да продължавам нито минута повече, нито дори секунда. Ще се свия на кълбо до вратата. Ще заспя, точно сега, веднага и когато то ме сграбчи и налапа, няма да се събудя.“
После чудовището изръмжа и когато Джейк погледна нагоре, желанието му да се предаде мигновено изчезна. Вече се беше показало цялото от стената — огромна глава от мазилка, разкъсано дървено око и протегната ръка. Върху черепа му имаше дървени парчета, образуващи разрошени коси, сякаш нарисувани от дете. Чудовището видя Джейк и отвори уста, показвайки нащърбените си дървени зъби. Отново изръмжа. От устата му излезе прах — досущ цигарен дим.
Момчето падна на колене и се вторачи в цепнатината. Ключът приличаше на сребърно сияние дълбоко надолу в тъмното, но процепът беше твърде тесен, за да вкара пръсти. Сграбчи една от дъските и я задърпа с всичка сила. Пироните, които я придържаха, изскърцаха, но не помръднаха.
Разнесе се грохот, после звън. Погледна към коридора и видя как ръката — по-голяма от цялото му тяло — сграбчва падналия полилей и го хвърля встрани. Ръждивата верига, която някога го бе държала закачен за тавана, се изправи като опашка на бик, след което падна. Над Джейк се разлюля някаква лампа с ръждясала верига. Старият месинг строши мръсното стъкло.
Главата на Портиера, закрепена на единственото му изкривено рамо, се плъзна над пода. Зад нея останките от стената рухнаха сред облак прах. В следващия момент отделните части се извисиха нагоре и се превърнаха в изкривен и кокалест гръб.
Портиерът видя, че Джейк го гледа, и сякаш се ухили. В същия миг от набръчканото му лице се изсипаха дървени частички. Започна да се влачи към посипаната с прах бална зала, като отваряше и затваряше уста. Огромната му ръка се движеше пипнешком между развалините, търсейки нещо. Намери един от високите прозорци в края на коридора и го изхвърли от рамката му.
Джейк извика безпомощно и отново задърпа дъската. Не можеше да я изкърти, но гласът на Стрелеца го стори:
— Другата, Джейк! Опитай съседната!
Той се подчини. Мигновено чу друг глас. Този звук не беше в съзнанието му, а идваше отвън и момчето осъзна, че се носи от другата страна на вратата — онази, която търсеше още от деня, когато за малко не го прегазиха на улицата.