35
Еди вече не усещаше ударите на градушката, когато Роланд пусна кожата, изправи се и тръгна към мястото, където лежеше Сузана.
Стрелецът я хвана под мишниците и колкото можеше по-внимателно я повлече към Еди.
— Пусни го, когато ти кажа, Сузана! — извика Роланд. — Разбра ли? Когато ти кажа!
Еди не ги видя, нито разбра нещо от това. Единственото, което чуваше, бяха писъците на Джейк от другата страна на вратата.
Сега беше моментът да използва ключа.
Извади го от ризата си и го пъхна в ключалката, която беше нарисувал. Опита се да го превърти. Не можа. Ключът мръдна само на милиметър. Вдигна глава, пазейки се от падащия град, който го удряше по челото, страните и устните, оставяйки ивици и червени петна по тях.
— НЕ! — изкрещя. — ГОСПОДИ, МОЛЯ ТЕ, НЕ!
Но отговор от Господ не последва. Единствено още една гръмотевица и светкавица раздраха обсипаното с бързо препускащи облаци небе.
36
Джейк подскочи, сграбчи висящата над главата му верига на полилея и се освободи от ръцете на Портиера. Залюля се, като си помагаше с рамката на вратата, и се тласна напред. Приличаше на Тарзан. Вдигна крака и изрита обвиващите го пръсти, когато се приближи към тях. Мазилката се разби на парчета. Под нея се откри дървен скелет. Чудовището отново изрева — разярено и лакомо. Къщата се разпадаше все едно в роман на Едгар Алан По.
Той се тласна обратно на дивана, близо до кирпичената стена, която блокираше вратата, после отново се люшна напред. Изрита с кръстосани крака достигналата го ръка. Почувства пронизителна болка в стъпалата, когато дървените пръсти го сграбчиха. Остана само с една маратонка.
Опита се да хване по-високо веригата и се закатери към тавана. Над него се разнесе някакъв неясен стържещ звук. Прах от мазилката се посипа върху потното му лице. Таванът започна да хлътва. Веригата на лампата малко по малко се отскубваше. От дъното на коридора се чу силен скърцащ звук и чудовището най-сетне успя да се провре през процепа.
Джейк изкрещя и се хвърли безпомощно по лице.
37
Паническият страх на Еди изведнъж изчезна. Сякаш го обгърна наметало от ледено хладнокръвие — дреха, която Роланд от Гилеад неведнъж бе обличал. Беше единственото оръжие, което истинският стрелец притежаваше… и онова, от което имаше нужда. В съшия миг в съзнанието му заговори глас. През последните три месеца беше преследван от подобни гласове — на майка си, на Роланд и разбира се, на Хенри. Но сега с огромно облекчение позна собствения си глас — спокоен, разумен и окуражителен:
„Видя формата на ключа в огъня, забеляза го в гората. И двата пъти го видя съвършено ясно. После спусна капаци от страх на очите си. Свали ги. Махни ги и пак се огледай. Може би не е късно, дори сега.“
Смътно съзнаваше, че Стрелецът се е вторачил в него, а Сузана крещи на демона с отслабващ, но все още предизвикателен глас. От другата страна на вратата Джейк пищеше от ужас — а може би вече агонизираше.
Еди не им обърна внимание. Извади дървения ключ от ключалката, която беше нарисувал, и от вратата, която вече беше истинска, и се втренчи в нея, опитвайки се да си припомни искрената радост, която изпитваше като дете — възторга, че е намерил ясни очертания в хаотичната безформеност. И сега видя къде е сгрешил. Видя мястото толкова ясно, че не разбираше как го беше пропуснал в началото. „Наистина трябва да съм бил с капаци на очите“ — помисли той. Разбира се, ключът завършваше с формата на буквата S. Втората резка беше малко по-дебела. Съвсем малко.
— Нож — каза той и протегна ръка като хирург в операционна зала.
Безмълвно Роланд го сложи на дланта му.
Еди хвана; върха на острието с палеца и показалеца на дясната си ръка. Наведе се над ключа, без да обръща внимание на градушката, сипеща се по главата му. Формата на ключа се открои още по-ясно. Очерта се с цялата си красота и неопровержима реалност.
Издялка една стърготина.
Само веднъж.
Много внимателно.
Дървена частица, толкова малка, че едва се виждаше, се отдели от повърхността на 8-образния край на ключа.
От другата страна на вратата Джейк Чеймбърс отново изпищя.