38
Веригата се скъса с оглушителен трясък и момчето падна, приземявайки се на колене. Портиерът изрева победоносно. Ръката от мазилка сграбчи Джейк за коленете и започна да го влачи по коридора. Той се опита да опре крака в пода, но това не помогна. Усети как в кожата му се забиват трески и ръждясали пирони. Чудовището го стисна още по-здраво и продължи да го влачи напред.
Главата на звяра се заклещи във вратата на коридора като коркова тапа в бутилка. Усилията, които беше положил да стигне толкова далеч, бяха променили първобитните му черти и сега приличаше на някакъв кошмарен, уродлив трол. Устата се отвори, за да погълне Джейк. Момчето отчаяно се опитваше да намери ключа с надеждата да го използва като талисман, но, разбира се, го беше оставил на вратата.
— Ах, ти, кучи син! — извика и се отдръпна назад с всичка сила, извивайки гърба си като гмуркач, без да обръща внимание на счупените дъски, които се забиваха в него като пирони. Почувства как джинсите му падат и хватката на чудовището за миг отслабна.
Отново подскочи. Ръката безмилостно го стисна, но джинсите му се свлякоха чак до коленете. Падна по гръб на пода. Раницата омекоти удара. Успя да събере колене още малко и когато ръката отново го стисна, рязко изопна крака. В същия миг ръката се дръпна назад и онова, на което той се бе надявал, стана. Джинсите му и единствената му маратонка се свлякоха от тялото му и го освободиха, поне за миг. Видя ръката да се върти на китката си от дъски, да разпръсква мазилка и да пъха джинсите му в устата си. После запълзя към зазиданата врата, без да обръща внимание на парчетата стъкло от строшения полилей. Единственото му желание беше отново да се добере до ключа.
Беше почти до вратата, когато ръката обви босите му крака и пак го задърпа.
39
Най-после се увери, че формата на ключа е правилна.
Отново го пъхна в ключалката и се опита да го превърти. За миг вратата оказа съпротива… после ключът се превъртя. Чу изщракването на механизма и в същия миг, изпълнил предназначението си, ключът се счупи на две. Еди сграбчи тъмната полирана дръжка с две ръце и я дръпна. Почувства огромна тежест, въртяща се на невидима ос. Имаше чувството, че ръката му е надарена с безмерна сила. Осъзна, че два различни свята се бяха събрали и между тях се беше образувал път.
За миг главата му се замая. Загуби способността си да се ориентира и когато погледна през вратата, разбра защо. Макар да гледаше надолу вертикално, виждаше хоризонтално. Приличаше на странна оптична измама, създадена с помощта на призми и огледала. Тогава забеляза Джейк. Беше паднал по гръб върху посипания със стъкла и мазилка под. Гигантска ръка го беше сграбчила за лактите и краката и го влачеше. Видя и зейналата чудовищна паст, която бълваше бяла мъгла или прах.
— Роланд! — извика Еди. — Роланд, момчето е…
В този миг силен удар го повали.
40
Сузана усети, че някой я вдигна във въздуха и я завъртя. Светът се превърна във въртележка: стоящите вертикално камъни, сивото небе, обсипаната с ледени зърна земя… и една правоъгълна дупка, която приличаше на капак в под. От нея се разнасяха писъци. Демонът в нея вилнееше и се бореше. Искаше да избяга, но не можеше, докато тя не го освободеше.
— Сега! — изкрещя Роланд. — Пусни го, Сузана! В името на баща си, освободи го ВЕДНАГА!
И тя го направи.
В съзнанието си (с помощта на Дета) Сузана беше направила за демона капан — нещо като мрежа от преплетени метални пластинки — и сега ги преряза. Усети как чудовището мигновено изскочи от нея и за секунда почувства някаква странна пустота, ужасна празнота. Но тези усещания бяха бързо заменени от облекчение и мрачно чувство на неприязън и оскверненост.
Когато невидимата му тежест я напусна, тя го видя — нечовешки образ, подобен на вампир с огромни разперени крила и нещо като жестока извита навън и нагоре кука. Видя го, усети го да прелита над отвора в земята. Зърна Еди, който гледаше с широко отворени от ужас очи. Забеляза разтворените ръце на Роланд, готов да залови демона.
Стрелецът политна назад и едва не падна от тежестта на чудовището. Сетне отново се изправи, стиснал празното пространство.
Държейки невидимия демон, той скочи през вратата и изчезна.
41
Коридорът на Двореца изведнъж се озари от ослепителна бяла светлина. По стените се посипа градушка. Ледените топчета рикошираха в стените и падаха върху разбитите дъски на пода. Джейк чу писъци и видя приближаващия се Стрелец. Скочи в коридора с протегнати ръце, все едно държеше нещо невидимо.