Джейк усети как краката му потъват в пастта на Портиера.
— Роланд! — извика. — Помогни ми!
Стрелецът разтвори пръсти и под въздействието на някаква невероятна сила широко разпери ръце. После неволно отстъпи назад. Джейк усети как кривите зъби на чудовището докосват кожата му, готови да разкъсат плътта му и да строшат костите му, и в същия миг над главата му прелетя нещо огромно — досущ порив на вятър. След миг зъбите изчезнаха. Ръката, която го държеше за краката, отслаби хватката си. От прашното гърло на Портиера се изтръгна нечовешки вик на болка и изненада, после заглъхна.
Роланд сграбчи Джейк и го повлече за краката.
— Ти дойде! — извика момчето. — Ти наистина се появи!
— Да. С помощта на Бог и смелостта на приятелите ми.
Когато чудовището изрева отново, от очите на Джейк бликнаха сълзи на облекчение и ужас. Сега шумовете на къщата приличаха на грохот на ураган, застигнал кораб в открито море. Около тях падаха парчета дърво и мазилка. Роланд хвана хлапето под мишниците и се втурна към вратата. Движещата се пипнешком огромна ръка го сграбчи за крака и го запрати към стената, която отново се опита да го погълне. Той се изтласка от стената, обърна се и извади пистолета си. Стреля два пъти в безцелно мятащата се ръка, разпръсквайки на парчета един от уродливите хоросанови пръсти. От бяло лицето на портиера се превърна в пурпурно-черно, сякаш се бе задавило с нещо, което беше прелетяло толкова бързо, че беше попаднало в устата му и проникнало в гърлото, преди да разбере какво точно става.
Роланд отново се обърна и се втурна към вратата. Въпреки че не се виждаше никаква преграда, той замръзна на място, сякаш някаква невидима мрежа препречи пътя му.
После усети, че Еди го хваща за косите и го вдига.
42
Те излязоха вън под отслабващата градушка като бебета, които се раждат. Еди беше акушерът, както Стрелецът му беше казал. Беше се проснал по корем и протегнал ръце през вратата, като стискаше кичури от косата на Роланд.
— Сузи, помогни ми!
Тя запълзя към него, стигна до тях и постави ръка под брадичката на Роланд. Той се надигна към тях с изопната назад глава. Устните му бяха изкривени от болка и усилие.
Еди почувства как нещо се скъса и едната му ръка се освободи, отскубвайки гъст кичур от прошарените коси на Стрелеца.
— Изплъзва се!
— Кучи син… никъде няма да отидеш! — извика Сузана и дръпна толкова силно, сякаш искаше да прекърши врата на Роланд.
През вратата в средата на кръга се показаха две малки ръце и се вкопчиха в краищата. Освободен от тежестта на Джейк, Роланд се надигна на лакът и след миг се измъкна. Еди сграбчи момчето за китките и го издърпа.
Дишайки учестено, Джейк се претърколи по гръб.
Еди се обърна към Сузана, взе я в обятията си и обсипа с целувки челото, страните и врата й. Смееше се и едновременно плачеше. Тя се притисна в него, дишайки тежко… но на устните й се появи лека усмивка на задоволство и ръката й се плъзна по мократа му коса.
Някъде под тях се разнесе какофония от звуци — писъци, сумтене, глухи удари и трясък.
Без да вдига глава, Роланд изпълзя от вратата. Косите му бяха разрошени. По лицето му се стичаха струйки кръв.
— Затвори я! — обърна се задъхан към младежа. — За Бога, затвори я!
Еди натисна, а огромните невидими панти свършиха останалото. Вратата се затвори със силен глух трясък, поглъщайки всички други звуци. Рамката й се превърна в бледи очертания в пръстта. Валчестата дръжка изгуби формата си и отново стана само кръг, който бе нарисувал с пръчката. На мястото на ключалката останаха само неправилни очертания, от които се показваше парче дърво — досущ дръжка на меч.
Сузана се приближи към Джейк и му помогна да седне.
— Добре ли си, сладур?
Момчето я погледна със замъглен поглед.
— Да, поне така мисля. Къде е той? Стрелецът? Трябва да го питам нещо.
— Тук съм, Джейк — отговори Роланд. Изправи се, залитайки към него, приближи се и клекна. Докосна гладкото му лице, сякаш не вярваше, че момчето е там.
— Този път няма да ме оставиш да падна отново, нали?