Еди взе пълнителя, провери го, постави го на място, провери предпазителя и затькна оръжието в колана си.
— Слушайте внимателно и запомнете всичко, което ще кажа — рече Роланд. — Ако има хора, те ще бъдат стари и много по-уплашени от нас, отколкото ние от тях. Млади тук отдавна няма. Малко вероятно е онези, които са останали, да са въоръжени. Всъщност нашите оръжия може би ще са първите, които ще видят, ако не смятаме картинките в старите книги. Не правете заплашителни движения. Правилото, на което са ни учили като деца, е много подходящо: Говори само когато те заговорят.
— Ами ако имат лъкове и стрели? — попита Сузана.
— — Да, възможно е. А също копия и тояги.
— Не забравяй камъните — мрачно му напомни Еди, наблюдавайки дървените постройки. Мястото приличаше на призрачен град, но беше сигурно. — Ако нямат боеприпаси, винаги могат да вземат камъни от пътя.
— Да, все се намира по нещо — съгласи се Роланд. — Но вие в никакъв случай няма да влизате в стълкновение с тях. Ясно ли е?
Всички кимнаха.
— Може би ще е по-добре да заобиколим града — предложи Сузана.
Роланд кимна, без да откъсва очи от пейзажа пред себе си. В центъра на града Великият път се пресичаше с друг път и там разрушените къщи приличаха на мишена в оптичния мерник на мощен снайпер.
— Може би, но няма да го сторим. Отклонението е лош навик, с който лесно свикваш. Винаги е по-добре да вървиш право напред, освен ако имаш основателна причина да не го правиш. Сега не виждам такава причина. И ако има хора, ще е добре. Ще се разберем с няколко приказки.
Сузана забеляза, че сега Роланд изглежда различен, но не смяташе, че това се дължи само на факта, че гласовете в съзнанието му бяха изчезнали. „Сигурно е бил такъв в онези времена, когато е участвал в сражения, командвал е воини и старите му приятели са били около него — помисли си тя. — Бил е такъв, преди светът да се промени и той заедно с него, преследвайки онзи човек Уолтър. Ето какъв е бил, преди Великата пустош да го погълне и да го превърне в друг.“
— Може би не знаят какви са онези барабани — предположи Джейк.
Роланд отново кимна.
— Каквото и да знаят — особено за града — ще ни е от полза, но няма смисъл да обсъждаме хора, които може дори да не съществуват.
— На тяхно място не бих се показала, ако видех компания като нашата — намеси се в разговора Сузана. — Четирима човека, трима от които въоръжени. Вероятно приличаме на банда престъпници от твоите стари разкази, Роланд. Как ги наричаше?
— Опустошители. — Той посегна към револвера и го извади от кобура. — Но нито един от тях не е притежавал такова оръжие и ако в онзи град има старци, които помнят отдавнашните времена, това ще им е известно. Да тръгваме.
Джейк се обърна и видя скунка, който лежеше на пътя. Беше отпуснал муцунка на късите си предни лапи и внимателно ги наблюдаваше.
— Ко! — извика Джейк.
— Ко! — повтори животното и веднага се изправи.
Заслизаха към града. Ко накуцваше зад тях.
4
Две от сградите в покрайнините на града бяха изгорели. Другите здания изглеждаха прашни, но непокътнати. Минаха покрай изоставена конюшня вляво и нещо като пазар вдясно, после се озоваха в самия град — такъв, какъвто беше. От двете страни на улицата имаше десетина полуразрушени постройки. Между някои от тях лъкатушеха тесни улички. Другият път беше коларски, обрасъл с бурени, и се виеше от североизток на югозапад.
Сузана погледна на североизток и помисли: „Някога по тази река са минавали лодки и някъде надолу по този път е имало пристан и може би друго малко селище, състоящо се предимно от пивници и колиби. Каруци са сновели насам-натам Преди колко време ли е било това?“
Нямаше представа. Но със сигурност е било отдавна, като се имаше предвид как изглеждаше това място.
Някъде в далечината монотонно скърцаше ръждясала панта. От другаде се чуваше самотното хлопане на щора, блъскана от вятъра.
Пред сградите имаше огради, повечето от които бяха счупени. Някога е имало дървени тротоари, но сега повечето дъските бяха изкъртени и в процепите беше поникнала трева. Надписите на сградите бяха избледнели, но някои от тях все още се четяха. Бяха написани на английски варварски диалект. На една от къщите пишеше: „ХРАНА И ЗЪРНО“, а на фасадата на съседната постройка, под примитивно изображение на легнат в тревата бизон, бяха изписани думите „ПОЧИВКА, ХРАНА И НАПИТКИ“. Летящите врати се полюшваха от вятъра.