— Проклет да съм — възкликна Еди. — Това е някакъв дяволски светофар. Ако го удариш още един път, дали ще светне „СТОП“?
— Не сме сами — тихо каза Роланд и посочи към сградата, която Сузана беше помислила за съдилище.
Оттам се появиха мъж и жена и заслизаха по стълбите. „Ти позна, Роланд — помисли Сузана. — И двамата са по-стари дори от Господ.“
Мъжът носеше работен комбинезон, а на главата си имаше огромно сламено сомбреро. Жената го беше хванала за голото загоряло от слънцето рамо. Роклята й беше ръчно изтъкана, на главата й имаше боне. Когато се приближиха до каменния пътен знак, Сузана видя, че жената е сляпа и разбра, че инцидентът, в резултат на който е ослепяла, е бил особено жесток. На мястото на очите й сега зееха дупки. Изглеждаше едновременно ужасена и уплашена.
— Те опустошители ли са, Си? — извика непознатата с дрезгав, треперещ глас. — Ще ни убият, гарантирам!
— Млъкни, Мърси — отвърна мъжът. Подобно на нея и той говореше със силен акцент, който — — Сузана едва разбираше. — Не са опустошители. С тях има и Млад, а аз ти казах, че нито един Опустошител не общува с Млад.
Независимо че беше сляпа, жената се опита да се отдръпне от него. Той се обърна и я хвана за ръката.
— Тихо, Мърси! Казах ти да млъкнеш! Ще паднеш и ще се удариш, по дяволите!
— Няма да ви сторим зло — извика Стрелецът. Говореше на Свещения език и в очите на мъжа блесна недоверчиво пламъче.
Жената обърна незрящото си лице към тях.
— Стрелец! — изкрещя мъжът с дрезгав и треперещ от вълнение глас. — Господи! Знаех си! Знаех си!
Затича се през площада към тях, влачейки жената след себе си. Тя се препъваше безпомощно след него и Сузана зачака неизбежния момент, когато сляпата щеше да падне. Но мъжът се строполи пръв, като се стовари тежко на колене, а тя се просна на камъните, с които беше застлан Великият път.
5
Джейк усети нещо пухкаво до глезена си и погледна надолу. Ко беше легнал до него и го гледаше по-тревожно от всякога. Момчето посегна и нежно го погали по главата, за да успокои и себе си, и зверчето. Козината на Ко беше лъскава като коприна и невероятно мека. За миг си помисли, че скункът ще побегне, но животинчето само погледна към него, близна ръката му и отново се вторачи в двамата новодошли. Мъжът се опитваше да помогне на жената да стане, но не се справяше много добре.
Беше издрал дланите си от камъните, но това явно не го притесняваше. Престана с опитите си да помага на жената, свали сомбрерото си и го притисна към гърдите си. На Джейк му се стори, че шапката е огромна като кош за събиране на царевица.
— Приветстваме те с добре дошъл, Стрелецо! — извика мъжът. — Добре дошъл! Мислех, че всички като теб са изчезнали от лицето на земята.
— Благодаря за гостоприемството — каза Роланд на Свещения език и внимателно сложи ръце на раменете на сляпата жена. Тя трепна за миг, после се отпусна и му позволи да й помогне. — Сложи си шапката, старче. Слънцето е силно.
Мъжът го послуша и остана на мястото си, взирайки се в него с блеснали очи. След секунда Джейк разбра какъв е този блясък — Си плачеше.
— Стрелец! Казах ти, Мърси! Видях стрелящото желязо и ти казах!
— Не са ли Опустошители? — недоверчиво попита тя. — Сигурен ли си, че не са бандити, Си?
Роланд се обърна към Еди.
— Дай й пистолета на Джейк.
Еди извади рюгера от кобура, провери предпазителя и внимателно го сложи в ръцете на сляпата жена. Тя ахна, като едва не изпусна оръжието, после учудено прокара пръсти по него и обърна незрящите си очи към мъжа.
— Пистолет! — прошепна. — Боже мой!
— Да, точно така — потвърди старецът. Взе оръжието от ръцете й и го подаде на Еди. — Но Стрелецът има истински револвер, а там има и една жена, която носи същото оръжие. Кожата й е кафява като на хората от Гарлан, за които разказваше баща ми.
Ко излая пронизително. Джейк се обърне и видя още шестима души, приближаващи се към тях. И те бяха стари като Си и Мърси, а една от тях — накуцваща и подпираща се на бастун — приличаше на вещица от приказка. Когато се приближиха, Джейк забеляза, че двама са близнаци. Дългите им побелели коси се спускаха до раменете. Бяха облечени в ръчно изтъкани ризи. Кожата им беше бяла като фин лен, а очите — розови. „Албиноси“ — помисли той.