— Нека да бъде така, както тя иска — каза Роланд.
— Само се мъчат — измърмори Еди, но последва останалите.
Сузана ахна, когато младежът я вдигна от количката и я занесе до задната врата. Това не беше поляна, а истинска оранжерия. Цветята грееха като факли сред меката зелена трева. Сузана разпозна някои — невени, циния и флокс, но повечето й бяха непознати. Докато ги разглеждаше, конска муха кацна на един цвят… който веднага я обгърна и затвори яркосините си венчелистчета.
— Брей! — възкликна Еди и се огледа. — Истинска райска градина!
— Това е единственото място, което сме запазили, както е било едно време, преди светът да се промени — каза Си. — И го крием от всички, които минават оттук — Млади, Беловласи и Опустошители. Открият ли го, ще го изгорят… и ще ни убият, задето сме го съхранили. Мразят всичко красиво. Това е общото между тези негодници.
Сляпата жена му направи знак да млъкне.
— Е, напоследък никой не е минавал оттук — каза старецът с дървения крак. — Много отдавна. Вървят край големия град. Дано да си стоят там.
Близнаците албиноси с мъка измъкнаха масата през вратата. Една от стариците ги последва, подканвайки ги да побързат и да се махнат от пътя й. Тя носеше гледжосани глинени кани.
— Седни, Стрелецо! — покани го леля Талита, посочвайки с ръка тревата. — Седнете всички!
Сузана усещаше стотици различни аромати. Главата й се замая, сякаш всичко беше нереално и сънуваше. Не можеше да си представи, че съществува такова райско кътче, старателно скрито зад разпадащата се фасада на мъртвия град.
Появи се още една жена с поднос с чаши — различни, но безупречно чисти и искрящи на слънцето като изящен кристал. Предложи подноса първо на Роланд, после на леля Талита, на Еди, на Сузана и най-накрая на Джейк. Когато всеки си взе чаша, първата жена ги напълни с тъмнозлатиста течност.
Роланд се наведе към момчето, което седеше до овална леха с яркозелени цветя. Ко беше до него.
— Пий малко, за да не ги обидиш, Джейк. Но не прекалявай, защото ще трябва да те носим. Това е граф — силна ябълкова бира.
Джейк кимна.
Талита вдигна чашата си и когато Роланд направи същото, Еди, Сузана и момчето последваха примера им.
— Ами другите? — прошепна Еди на Роланд.
— После ще им бъде сервирано. А сега мълчете.
— Ще благоволиш ли да ни наградиш с думите си, Стрелецо? — попита леля Талита.
Стрелецът стана, държейки чашата си. Наведе глава, сякаш потъна в дълбок размисъл. Малкото останали жители на Ривър Кросинг го гледаха с уважение и както се стори на Джейк, с известен страх. Накрая Роланд вдигна глава.
— Ще пиете ли за земята и за отминалите дни? — попита той с дрезгав и треперещ от вълнение глас. — Ще пиете ли за миналото изобилие и за приятелите, които не са между живите? Ще вдигнете ли чаши за добрата компания, която посрещнахте. Дали всичко това ще се върне, стара майко?
Джейк забеляза, че тя плачеше, но същевременно лицето й засия от щастие… и за миг се подмлади. Джейк я погледна удивен и изпита внезапна радост. За пръв път, откакто Еди го беше издърпал през вратата, почувства как сянката на Портиера наистина напусна сърцето му.
— Да, Стрелецо! — каза леля Талита. — Хубаво го каза! Нека боговете да ни помогнат да видим това още веднъж!
Вдигна чашата си и я изпи на един дъх. Роланд изпи своята, а Еди и Сузана отпиха, но по малко.
Джейк опита питието си и се изненада, когато откри, че му харесва. Бирата не беше горчива, както предполагаше, а сладка и тръпчива като ябълково вино. Почувства въздействието й почти моментално и внимателно остави чашата си. Ко я помириса, дръпна се и облегна муцунка на глезена му.
Около тях малката компания от старци — последните жители на Ривър Кросинг — започнаха да ръкопляскат. Повечето от тях плачеха като леля Талита. Раздадоха други чаши — не толкова хубави, но изпълняващи предназначението си. Обядът започна. Всички се чувстваха добре под безкрайното синьо небе на дългия летен следобед.
7
Според Еди това беше най-вкусното ядене, което бе опитвал от времето на митичните пиршества в детството си, когато за рождените дни майка му приготвяше неговите любими ястия — руло „Стефани“, пържени картофи, варена царевица и вкусна торта с ванилов сладолед.
Самото разнообразие на поставените пред тях ястия — особено след като месеци наред се бяха хранили само с омари, еленско месо и някакви горчиви зелени растения, които според Роланд не бяха отровни — увеличаваше значително удоволствието от храната. Но той не мислеше, че това е единственият отговор. Забеляза, че Джейк изяде всичко с вълчи апетит, като подаваше храна и на зверчето. А момчето беше в този свят само от една седмица.