Имаше купи със задушено — парчета бизонско месо в гъст кафяв сос със зеленчуци, пресни курабии, сладко бяло масло и подноси, отрупани с някакви листа, които приличаха на спанак. Еди не обичаше зеленчуци, но когато ги опита, някакъв заспал дотогава глад към растителната храна се пробуди и той много ги хареса. Яде достатъчно от всичко, но потребността му от зеленчуци се доближаваше до лакомия. Видя, че и Сузана често протяга ръка към зелените листа в подносите.
Стариците и близнаците албиноси прибраха остатъците от храната. Върнаха се с големи парчета кекс, подредени в бели чинии, и с купа крем. От кекса се разнасяше ухание и Еди реши, че е умрял и е отишъл в рая.
— Това е крем с бизонско мляко — извини се леля Талита. — Няма вече крави. Последната издъхна преди трийсет години. Бизонското мляко не е най-хубавото, но е по-добре от нищо, нали?
Кексът беше с боровинки. Еди никога не беше ял толкова вкусен сладкиш. Изгълта три парчета, облегна се назад и шумно се оригна, преди да успее да сложи ръка пред устата си. Огледа се виновно.
Сляпата жена на име Мърси се засмя.
— Чух те! Някой благодари на готвача, лельо!
— Да — усмихната се съгласи леля Талита.
Двете жени, които бяха сервирали храната, се върнаха. Едната носеше гърне, от което излизаше пара. Другата крепеше в ръце поднос с множество керамични чаши.
Леля Талита седеше начело на масата, а Роланд — от дясната й страна. Той се наведе и прошепна нещо в ухото й. Тя се заслуша и усмивката й леко помръкна, после кимна.
— Си, Бил и Тил, останете. Ще си поговорим малко със Стрелеца и с неговите приятели, защото искат да си тръгнат още днес следобед. Останалите могат да изпият кафето си в кухнята, за да няма излишен шум и суетене. Преди да тръгнете, не забравяйте законите на вежливостта!
Близнаците албиноси Бил и Тил останаха да седят в края на масата. Другите бавно минаха покрай пътешествениците. Всеки се ръкува с Еди и Сузана и целуна Джейк по бузата. Момчето прие благосклонно тази проява на нежност, но Еди забеляза, че е изненадано и смутено.
Когато се приближаваха до Роланд, хората коленичеха и докосваха ръкохватката от сандалово дърво, която стърчеше от кобура.
Той слагаше ръце на раменете им и ги целуваше по челата. Мърси беше последна. Прегърна Роланд през кръста и звучно го целуна.
— Господ да те благослови и пази, Стрелецо! Ех, да можех да те видя!
Дръж се прилично, Мърси! — смъмри я леля Талита, но Роланд не й обърна внимание и се наведе над сляпата жена.
Нежно стисна ръцете й и ги приближи към лицето си.
— Виж ме с тях, красавице — каза и затвори очи, когато сбръчканите и изкривени от артрита пръсти внимателно докоснаха челото, страните, устните и брадичката му.
— Ех, Стрелецо! — въздъхна. — Виждам те много ясно! Лицето ти е хубаво, но изпълнено с тъга и грижи. Страхувам се за теб и за твоите приятели.
— Такава е съдбата ни, нали? — Той нежно я целуна по челото.
— Така е. Благодаря за целувката, Стрелецо. Благодаря ти от все сърце.
— Хайде, Мърси — подкани я с по-мил глас леля Талита. — Вземи си кафето.
Мърси стана. Старецът с патерицата и дървения крак постави ръката й на колана на панталона си. Тя се хвана, поздрави за последен път Роланд и приятелите му и позволи на възрастния човек да я отведе.
Еди избърса влажните си очи и с дрезгав глас попита:
— Кой й е извадил очите?
— Опустошителите — отговори леля Талита. — С нагорещено желязо. Гледала ги дръзко. Оттогава минаха двайсет и пет години. А сега изпийте кафето си! Не е хубаво, когато е горещо, но прилича на кална вода, щом изстине.
Еди послушно отпи една глътка. Не можеше да го нарече дъждовна вода, но не беше и най-доброто, което бе опитвал.
Сузана също отпи и на лицето й се появи озадачено изражение.
— Но това е цикория!
Талита я погледна.
— Не е. Имаме само лапад и лападовото кафе е единственото, което ни остана, след като жената ни прокле, но това проклятие беше снето от мен много, много отдавна.