Лека-полека характерът на войната се променил. Силата била на страната на Беловласите, които обсаждали града. Наричали ги така, защото били много по-възрастни от градските жители. Последните също остарявали, разбира се. Все още били известни като Млади, но в повечето случаи били доста възрастни. И те постепенно забравили как действат старите оръжия или как да ги използват.
— Вероятно и двете — каза Роланд.
Преди деветдесет години — Си и леля Талита вече били родени — се появила последната банда от престъпници. Били толкова многобройни, че първите преминали в галоп през Ривър Кросинг на зазоряване, а последните — на залез слънце. Това била последната армия, която видели местните жители. Предводителят бил принц на име Дейвид Куик — същият, който после паднал от небето с механичната птица. Успял да организира останките от престъпните банди, които все още се навъртали около града, и убивал всеки, противопоставил се на плановете му. Армията от Беловласи на Куик не използвала нито лодки, нито моста, за да нахлуе в града. Построили понтонен мост на двадесетина километра надолу по течението на реката и атакували по фланга.
— Оттогава войната затихнала — завърши леля Талита. — От време на време чуваме по някоя друга дума от оцелелите. Вече идват по-често, защото мостът не се охранява и мисля, че пожарът е угаснал. В града Младите и Беловласите се карат за останалата плячка. Според мен потомците на Опустошителите, които последвали Куик през понтонния мост, сега са истинските Млади, въпреки че все още ги наричат Беловласи. Децата на първите жители на града трябва вече да възрастни колкото нас, въпреки че сред тях има и по-млади, привлечени от старите легенди и знанията, които още владеят жителите на града. Тези две групи продължават да враждуват помежду си. Стрелецо, и ще пожелаят този млад мъж, когото наричаш Еди. Ако тъмнокожата жена е способна да зачене, никога не биха я убили, независимо че няма крака. Ще я задържат, за да ражда деца, защото бебетата са малко. Макар че старите болести изчезват, децата им и до ден-днешен се раждат странни.
При тези думи Сузана потрепери и сякаш се накани да каже нещо, но само отпи от кафето си.
— Ще поискат младия мъж и жената, но желанието им за момчето ще бъде много по-силно.
Джейк се наведе и отново погали Ко. Роланд погледна лицето му и разбра какво си мисли — за пътя в подножието на планината. Просто още една версия на мутантите.
— А теб ще убият — добави леля Талита, — защото си Стрелец, човек, дошъл от своето време и място, ни риба, ни рак и безполезен за всяка от страните. Но момчето може да бъде взето в плен, използвано, научено да запомни някои неща и да забрави всички други. Те отдавна са забравили защо е започнала войната. Оттогава светът се промени. Сега просто се бият под ужасните звуци на барабаните. Малцина са още млади, повечето от тях са достатъчно стари, за да стоят в люлеещия се стол като нас. Всички са глупави старци, които живеят, за да убиват, и убиват, за да живеят. — Тя млъкна. — След като чухте цялата история, сигурни ли сте, че не искате да останете тук и да не стъпвате в града?
Преди Роланд да отговори, Джейк попита с ясен, звънлив глас:
— Кажи ми какво знаеш за Блейн Моно? Разкажи ми за него и за инженера Боб.
11
— Кой е този Боб? — попита Еди, но Джейк продължи да гледа старците.
— Пътят е ей-там, млади момко — каза най-накрая Си и посочи към реката. — Има само един релсов път, минаващ по насипи от камъни, каквито Великите старци са използвали за улиците и стените си.
— Еднорелсова железопътна линия! — възкликна Сузана. — Блейн Моно!
— Блейн е опасен — промълви Джейк. Роланд го погледна, но не каза нищо.
— Този влак движи ли се още? — обърна се Еди към Си. Си поклати глава. На лицето му се четеше тревога и безпокойство.
— Не, млади господине, но ние с леля Талита го помним. Тогава бяхме млади и войната в града беше ожесточена. Чувахме го, преди да го видим. Бръмчеше тихо. Звукът наподобяваше на приближаваща се лятна буря с гръмотевици.