— Да — каза тя. В гласа й не прозвуча изненада, нито в очите й имаше сълзи, но явно изпитваше силни чувства. — Виждам, че сърцето ти е вярно, Стрелецо, и спазваш старите обичаи, при това добре. Благославям теб и приятелите ти и ще се моля да не ви сполети беда. Вземи това.
Бръкна в пазвата на избелялата си рокля и извади сребърен кръст на тънка сребърна верижка.
Сега беше ред на Роланд да се изненада.
— Сигурна ли си? Не съм дошъл да взема онова, което принадлежи на теб и на твоите хора.
— Сигурна съм. От сто години го нося ден и нощ, Стрелецо. Вземи го. Сложи го в подножието на Тъмната кула и изречи името на Талита Ънуин в другия край на земята. — Тя сложи верижката с кръста на врата му. — А сега, върви. Хапнахме заедно, поговорихме си, имаме благословията ти и ти имаш нашата. Нека пътят ти бъде безопасен. Бъди верен и не отстъпвай.
Гласът й потрепери и постепенно заглъхна.
Роланд се изправи, поклони се и докосна три пъти гърлото си.
— Благодаря.
Тя също се поклони, но не каза нищо. По лицето й се стичаха сълзи.
— Готови ли сте? — попита Роланд.
Еди кимна. Нямаше доверие на гласа си.
— Добре — каза Стрелецът. — Да вървим.
Тръгнаха сред развалините на главната улица. Джейк буташе количката на Сузана. Докато минаваха покрай последната сграда, той се обърна. Старците още стояха около каменния пътен знак. Окаяна група хора насред обширната пуста равнина. Джейк вдигна ръка. Дотогава се сдържаше, но когато неколцина от старците — Си, Бил, Тил и други — също вдигнаха ръце за поздрав, той избухна в сълзи.
Еди го прегърна и промълви:
— Продължавай да вървиш. Това е единственият начин.
— Но те са толкова стари! — изхлипа Джейк. — Как можем да ги оставим ей-така? Не е редно.
— Това е ка — без да мисли, отговори Еди.
— Нима? Тогава ка е лошо нещо.
— Да, трудно е — съгласи се Еди… но продължи да върви.
Джейк го последва, без да се обръща повторно. Страхуваше се, че те още са там, застанали в центъра на забравения град, и ще ги гледат, докато се скрият от погледа им. И щеше да се окаже прав.
14
Бяха изминали по-малко от десет километра, когато небето започна да помръква и залезът обагри в яркооранжево хоризонта на запад. Наблизо имаше евкалиптова горичка. Джейк и Еди отидоха да съберат дърва.
— Не разбирам защо не останахме — каза Джейк. — Сляпата дама ни покани, пък и без това не сме се отдалечили много. Така се натъпках, че се клатушкам като паток.
Еди се усмихна.
— И аз. Ще ти кажа и още нещо. Твоят добър приятел Едуард Кантор Дийн очаква с нетърпение дълга почивка в тази горичка до късно утре сутринта. Няма да повярваш колко ми е писнало да ям еленско и заешко месо. Ако преди година ми беше казал, че едно хубаво преяждане ще бъде най-голямата ми радост за деня, щях да ти се изсмея.
— Бащиното ти име Кантор ли е?
— Да, но ще ти бъда благодарен, ако го запазиш в тайна.
— Добре. Защо не останахме, Еди?
Младежът въздъхна.
— Защото щяхме да установим, че им трябват дърва за огрев.
— Какво?
— И след като им ги донесяхме, щяхме да разберем, че им трябва и прясно месо, защото ни поднесоха последното, което имаха. Щяхме да сме истински гадняри, ако не попълнехме запасите им, нали? Особено щом имаме оръжие, а те вероятно разполагат само с лъкове и стрели отпреди петдесет или сто години. Затова щяхме да ловуваме за тях. Дотогава отново щеше да настъпи нощ и когато на другия ден се събудехме, Сузана щеше да каже, че трябва да ремонтираме едно-друго. Какво са още няколко дни?
Роланд се появи от здрача. Движеше се безшумно както винаги, но изглеждаше уморен и угрижен.
— Помислих, че сте попаднали в плаващи пясъци — рече той.
— Не. Обяснявах на Джейк фактите, както аз ги виждам.
— Но какво лошо щеше да има в това? — настоя момчето. — Кулата е там, където е била години наред, нали? Няма да избяга.
— Няколко дни, после още няколко. — Еди погледна клона, който току-що бе взел, и го хвърли възмутен. „Започвам да говоря като него“ — помисли той. Но въпреки това знаеше, че казва истината. — Може би щяхме да видим, че покривите им са рухнали и нямаше да е учтиво да заминем, без да ги поправим. Защо да не останем още няколко седмици и да им построим воденица? Те са възрастни и краката им не държат да ходят за вода.