Еди погледна Роланд и в гласа му се долови укор.
— Когато си помисля, че Бил и Тил дебнат стадо диви бизони, тръпки ме побиват — добави той.
— Правят го много отдавна — каза Роланд. — Могат да ни научат на някои неща. Ще се справят. Хайде да съберем дърва. Нощта ще е студена.
Но Джейк още не беше свършил с въпросите и изпитателно, почти строго, се вторачи в Еди.
— Искаш да кажеш, че никога няма да можем да направим достатъчно за тях, така ли?
— Не съвсем. Казвам, че винаги ще бъде трудно да ги оставим. Не само днес. Може би ще е по-тежко, но няма да е по-лесно.
— И все пак не ми се струва редно.
Стигнаха до мястото, където щяха да направят поредния бивак по пътя към Тъмната кула и да запалят огън. Сузана се бе измъкнала от инвалидната количка. Лежеше по гръб, сключила ръце на тила си, и гледаше звездите. Надигна се и започна да нарежда дървата както Роланд й бе показал преди няколко месеца.
— Редно е онова, което правим — каза Стрелецът. — Но ако се вглеждаш твърде дълго в дребните неща, Джейк, в онези, които са наблизо, лесно ще изгубиш от поглед големите, далечните. Нещата са изопачени. Става все по-лошо. Виждаме всичко около нас, но отговорите предстоят. Докато помагаме на двайсет-трийсет човека в Ривър Кросинг, други двайсет-трийсет хиляди може би страдат някъде. И ако има място във вселената, където нещата могат да се оправят, това е Тъмната кула.
— Защо? Как? — попита Джейк. — Каква е тази кула?
Роланд клекна до дървата, които Сузана бе подредила, извади кремъка и огнивото и се залови да запали огъня. Скоро сред съчките и сухата трева блеснаха пламъчета.
— Не мога да отговоря на тези въпроси — каза той, — макар да искам.
Еди си помисли, че това е изключително хитър отговор. Роланд бе казал „не мога да отговоря“… но това не беше същото като „не знам“.
15
Вечерята се състоеше от вода и зелени растения. Още се съвземаха от обилната гощавка в Ривър Кросинг. Дори Ко отказа да изяде остатъците, които Джейк му предложи.
— Защо не говореше там? — скара се Джейк на скунка. — Направи ме да приличам на идиот.
— Иот! — повтори Ко и допря муцуна до глезена му.
— Приказва все по-хубаво — отбеляза Роланд. — Дори започва да говори като теб, Джейк.
— Ейк — съгласи се животинчето, без да вдига муцуна. Джейк беше очарован от златистите кръгове около очите на Ко. На светлината на огъня те сякаш бавно се въртяха.
— Но не искаше да говори на възрастните хора.
— Скунковете са много придирчиви за тези неща — рече Роланд. — Те са странни същества. Може би този е бил прогонен от собствената си глутница.
— Защо мислиш така?
Роланд посочи хълбока на Ко. Джейк бе измил кръвта и ухапването зарастваше, но зверчето още накуцваше.
— Обзалагам се, че това е ухапване от друг скунк.
— Но защо да е някой от глутницата му…
— Може би дърдоренето на Ко му е омръзнало — каза Еди, който беше легнал до Сузана.
— Може би — каза Роланд, — особено ако е бил единственият, който още се е опитвал да говори. Другите вероятно са решили, че е твърде умен или дързък за техния вкус. Животните не завиждат като хората, но завистта не им е чужда.
Обектът на разговора им затвори очи и сякаш заспа, но Джейк забеляза, че ушите му потрепнаха, когато продължиха да говорят. — Много ли са умни? — попита той.
Роланд сви рамене.
— Старият коняр, за когото ти разказах, твърдеше, че добрият скунк е късмет. Кълнеше се, че когато бил млад, имал скунк, който можел да смята. Драскал цифрите на пода или нареждал камъчета с муцуната си. — Той се ухили. Усмивката озари цялото му лице, прогонвайки мрачните сенки, останали след посещението в Ривър Кросинг. — Разбира се, конярите и рибарите обичат да лъжат.
Настъпи мълчание и Джейк усети, че го обзема дрямка. Замисли се, че скоро ще заспи и това беше хубаво. После отново се чуха барабаните. Звукът идваше на ритмични импулси от югоизток. Той се надигна. Всички мълчаливо се заслушаха.
— Това е рокендрол — неочаквано каза Еди. — Знам, че е така. Махаш китарите и остава този ритъм. Прилича на „Зи Зи Топ“.
— На кого? — попита Сузана.
Еди се ухили.
— Те не са съществували по твое време. Искам да кажа, че през 1963 година сигурно са били родени, но са били само хлапета, които ходели на училище в Тексас. — Той се заслуша, сетне добави: — Да бъда проклет, ако това не е „Шикозно облечен мъж“ или „Цип“.