В светлината на това ново прозрение Сузана разбра колко умно ги бе насочвал Стрелецът от онази ужасна сутрин в говорящия пръстен. Всеки път, когато искаха да сравнят преживяванията си — а имаше ли нещо по-естествено от това, за да проумеят катаклизмите и необяснимото си „влечение“ към този свят — Роланд бързо се намесваше и сменяше темата толкова неусетно, че никой от тях (дори тя, която четири години бе участвала в движението за граждански права) не забелязваше това.
Сузана мислеше, че знае защо — Роланд го правеше, за да даде на Джейк време да се излекува. Но фактът, че разбираше мотивите му, не променяше чувствата й — удивление, веселие и тъга — за начина, по който ги бе манипулирал. Спомни си нещо, което Андрю — шофьорът й, бе казал малко преди Роланд да я привлече в този свят. Андрю спомена, че президентът Кенеди е бил последният стрелец в западния свят. Тогава Сузана му се присмя, но сега го разбра. Роланд беше като Дж. Ф. Кенеди. Вероятно притежаваше малко от въображението на президента, но що се отнасяше до романтиката… себеотдаването… обаянието…
„И коварството — помисли тя._ — Не забравяй коварството!“_
Изненада се, когато избухна в смях.
Роланд седеше с кръстосани крака. Обърна се към нея и вдигна вежди в недоумение.
— Какво е толкова смешно?
— Всичко. Кажи ми нещо. Колко езика говориш? Стрелецът се замисли.
— Пет. Навремето говорех много добре селийски диалект, но мисля, че съм забравил всичко, освен ругатните.
Сузана отново се засмя — весело и доволно.
— Истинска лисица си. Роланд.
Джейк ги гледаше с интерес, после го подкани:
— Кажи някоя ругатня на селийски.
Роланд се замисли, сетне каза нещо много бързо и завалено. Прозвуча така, сякаш някой си правеше гаргара с гъста течност.
— Какво означава? — ухили се Джейк. Стрелецът сложи ръка на раменете му.
— Че имаме да си говорим за много неща.
19
— Ние сме ка-тет — започна Роланд, — което означава хора, обвързани от съдбата. Философите в моята страна твърдяха, че ка-тет може да бъде нарушен само от смърт или от предателство. Корт, великият ми учител, казваше, че след като смъртта и предателството също са спици от колелото на ка, такава обвързаност никога не може да бъде нарушена. С течение на годините научавах все повече и възприех възгледа на Корт… Всеки от членовете на ка-тет е като парче от мозайка. Сам по себе си този къс е загадка, но когато се сглобят, парчетата съставят картина… или част от нея. За да се довърши една картина, може да са необходими страшно много ка-тет. Не бива да се изненадвате, ако откриете, че в живота ви има допирни точки, които разбирате едва сега. Първо, всеки от вас тримата знае мислите на другия…
— Какво? — извика Еди.
— Така е. Споделяте мислите си толкова непринудено, че дори не го съзнавате. За мен е по-лесно да го разбера, тъй като не съм пълноправен член на този ка-тет — вероятно защото не съм от вашия свят — и не мога да участвам изцяло в обмена на мисли. Но мога да ги изпращам. Сузана… спомняш ли си, когато бяхме в кръга?
— Да. Ти ми рече да пусна демона, когато ми кажеш… Но не го произнесе на глас.
— Еди… спомняш ли си, когато бяхме на мечешката поляна и механичният прилеп те нападна?
— Да. Ти ми каза да се хвърля на земята.
— Той не проговори, Еди — намеси се Сузана.
— Да, крещях, но наум. — Стрелецът се обърна към Джейк: — А ти спомняш ли си какво стана в къщата?
— Когато дъската, която дърпах, не се отместваше, ти ми каза да дръпна другата. Но щом не можеш да четеш мислите ми, Роланд, откъде знаеше в каква беда бях?
— Видях. Не чух нищо, но видях — само малко, сякаш през мръсно стъкло на прозорец. Тази близост и споделяне на мисли се нарича кеф — дума, която означава много неща на първоначалния език на Стария свят — вода, раждане и жизнена сила са само три от тях. Искам да я осъзнаете. Засега това е всичко, което желая.