— Никога няма да се прибереш отново вкъщи — измърмори Еди и нервно прокара пръсти през косите си.
— Докато пътувахме с онзи влак, не смеех да оставя книгата. Мислех си: „Ако се опита да ни отвлече, ще започна да късам страниците, за да се откаже.“ Но, разбира се, пристигнахме точно където трябваше, при това навреме. Татко дори ме заведе да видя локомотива. Беше дизелов, не парен. После, след сватбата, онзи човек Морт пусна тухлата върху мен и дълго време бях в кома. Повече не видях книгата. — Сузана се поколеба, сетне добави: — Тази може да е моята… или на Еди.
— Да, вероятно — каза младежът. Лицето му беше бледо и сериозно… после се ухили като хлапе. — Вижте костенурката. Нали е симпатична? Всичко служи на шибания Лъч.
Роланд погледна на запад.
— Слънцето залязва. Прочети книгата, преди да се е стъмнило. Джейк.
Момчето отвори на първата страница, показа им картинката на инженера Боб в кабината на Чарли и започна:
— „Боб Брукс беше инженер в железопътна компания «Среден свят». Движеше се от Сейнт Луис до Топика…“
24
— „И от време на време децата го чуваха да пее старата си песен с тихия си дрезгав глас“ — завърши Джейк.
Показа им последната картинка — щастливите деца, които може би всъщност пищяха — после затвори книгата. Слънцето бе залязло. Небето беше пурпурно.
— Е, не всичко съвпада — отбеляза Еди. — По-скоро прилича на сън, в който реките текат нагоре по хълма. Но има смисъл и това ме плаши до смърт. Средния свят е територията на Чарли. Само че тук не се казва Чарли, а Блейн Моно.
Роланд погледна Джейк.
— Какво мислиш? Да заобиколим ли града, за да се отдалечим от влака?
Джейк се замисли. Наведе глава, а пръстите му разсеяно галеха гъстата, мека като коприна козина на Ко.
— Иска ми се — отговори, — но ако правилно съм разбрал какво е ка, не бива да го правим.
Роланд кимна.
— Ако е ка, трябва да помислим как да действаме. Опитаме ли се да го заобиколим, ще открием, че обстоятелствата ни принуждават да отидем там. В такъв случай е по-добре веднага да се предадем на неизбежното, вместо да го отлагаме. Какво ще кажеш, Еди?
Младежът дълго мисли, както бе сторил Джейк. Не искаше да има нищо общо с говорящ влак, който се задвижваше сам и независимо дали се наричаше Чарли Пуф-Паф или Блейн Моно, разказът на Джейк загатваше, че в тази работа има нещо гнило. Но им предстоеше да изминат огромно разстояние и някъде там, в края, беше онова, което бяха тръгнали да търсят. С удивление установи, че знае точно какво мисли и какво иска. Вдигна глава и за пръв път, откакто бе дошъл в този свят, се вторачи в светлосините очи на Роланд.
— Искам да застана в онази градина с рози и да видя Кулата. Не знам какво ще се случи след това. Но не ми пука. Искам да съм там. Не ме интересува дали Блейн е дяволът и дали влакът минава през ада на път за Кулата. Гласувам да отидем.
Роланд кимна и се обърна към Сузана.
— Ами, аз не съм сънувала Тъмната кула, затова ще се съобразя с вашите желания. Но започнах да вярвам в_ ка _и не съм толкова тъпа, че да не усещам, когато някой ме чукне по челото и ми каже: „Натам, идиотко.“ А ти, Роланд? Какво мислиш?
— Мисля, че за днес разговаряхме достатъчно и е по-добре да отложим решението до утре.
— А „Що е то“? — попита Джейк. — Искате ли да видите и тази книга?
— Друг път — отговори Роланд. — Време е за сън.
25
Но Стрелецът дълго лежа буден и когато ритмичните барабани отново зазвучаха, стана и се върна на пътя. Застана там, загледан в моста и в града. Той беше роден дипломат. Знаеше, че влакът е следващата стъпка по пътя, който трябваше да извървят… но нямаше да е умно да им го каже. Особено Еди не обичаше да го насилват. Усетеше ли, че искат да му влияят, навеждаше глава, пускаше глупавите си шеги и се запъваше като магаре. Този път искаше същото като Роланд, но още беше склонен да му противоречи.
Стрелецът се накани да се върне… и посегна към пистолета, защото видя тъмен силует, който стоеше в края на пътя.
— Питах се дали ще можеш да заспиш след представлението, което изнесе — обади се Еди. — Предположих, че отговорът е отрицателен.
— Не те чух, Еди… Бързо усвояваш… Само че този път можеше да получиш куршум в корема за усърдието си.