— Тогава лека нощ.
— Лека нощ.
Еди се отдалечи. Роланд го наблюдаваше и си мислеше, че този път го беше разбрал. Сега, когато се вслушваше, той го чуваше… но слабо. Тръгна към бивака, после се обърна към град Луд.
„Той е онова, което възрастната жена, нарече «Млад». И двете страни щели да го искат.“
„Нали този път няма да ме изоставиш?“
„Не. Нито този път, нито когато и да е.“
Но Роланд знаеше нещо, което другите не знаеха. Може би след разговора с Еди щеше да се наложи да им го каже… Въпреки това реши да го запази в тайна още малко.
В древния език, на който някога говореше неговият свят, езикът на франките, повечето думи, например кеф и ка, имаха множество значения. Но думата чар — като в Чарли Пуф-Паф — имаше само едно.
Чар означаваше смърт.
V. Мостът и градът
1
Три дни по-късно откриха падналия самолет.
Джейк го забеляза пръв — проблясък светлина на около петнадесет километра, сякаш в тревата лежеше огледало. Приближиха се и видяха голям тъмен предмет от едната страна на Великия път.
— Прилича на огромна мъртва птица — каза Роланд.
— Не е птица — възрази Еди, — а самолет. Сигурен съм, че блясъкът е слънчева светлина, отразяваща се в предното стъкло.
Час по-късно мълчаливо стояха край пътя и разглеждаха старата развалина. Върху разкъсаната обвивка на корпуса бяха кацнали три охранени врани, които нагло се взираха в новодошлите. Джейк взе камъче и го запрати към тях. Враните тежко се вдигнаха във въздуха, като възмутено грачеха.
Едното крило се беше отчупило при катастрофата и лежеше на тридесетина метра встрани. Останалата част от самолета беше почти непокътната. Предното стъкло се беше пукнало звездообразно там, където главата на пилота се беше ударила в него. На това място имаше голямо ръждиво петно.
Ко изприпка до ръждясалите перки, които се подаваха над тревата, подуши ги, после припряно се върна при Джейк.
Мъжът в пилотската кабина представляваше изсъхнала мумия, облечена във ватиран кожен елек и с шлем с шип на върха. Устните му ги нямаше, а зъбите бяха оголени в последна гримаса на отчаяние. Пръстите, някога дебели като кренвирши, а сега само кости, покрити с кожа, бяха вкопчени в лоста за управление. Черепът беше вдлъбнат от удара в предното стъкло и Роланд се досети, че зелено-сивите люспи, които покриваха лявата половина на лицето, бяха останки от мозъка му. Главата на мъртвеца беше килната назад, сякаш е бил сигурен, дори в момента на смъртта си, че отново ще се извиси в небето. Запазеното крило още стърчеше над избуялата трева. На него имаше избледняла емблема, изобразяваща юмрук, стиснал мълния.
— Изглежда, че леля Талига грешеше, а старият албинос имаше право — каза Сузана с глас, изпълнен със страхопочитание. — Това трябва да е Дейвид Куик, принцът разбойник. Погледни колко е огромен, Роланд. Сигурно е трябвало да го намажат с мас, за да го вкарат в кабината.
Стрелецът кимна. Топлината и годините бяха превърнали човека в скелет, обвит в кожа, но въпреки това се виждаше колко широки са били раменете му, а и деформираната глава беше голяма.
— И падна властелинът Пърт — каза той, — и полето се разтресе от този гръм.
Джейк го погледна въпросително.
— Това е от едно старо стихотворение. Властелинът Пърт бил гигант, който тръгнал на война с още хиляда човека, но още не бил излязъл от страната си, когато едно малко момче хвърлило камък и го ударило в коляното. Той се спънал, тежката му броня го повлякла и счупил врата си при падането.
— Като в историята за Давид и Голиат — отбеляза Джейк.
— Не е имало пожар — каза Еди. — Обзалагам се, че просто му е свършило горивото и е опитал принудително приземяване на пътя. Може да е бил човек извън закона и варварин, но е бил голям смелчага.
Роланд кимна и погледна Джейк.
— Добре ли си?
— Да. Ако човекът беше още… нали се сещаш, ако не беше вече изсъхнал, можеше и да не съм добре. — Джейк отмести поглед от мъртвеца. Сега Луд беше много по-близо и се виждаше по-ясно, макар да имаше множество изпочупени прозорци на кулите, с Еди не бяха загубили надежда да намерят там някаква помощ. — Хващам се на бас, че нещата в града са започнали да се скапват, след като летецът вече го е нямало.