— Мисля, че ще спечелиш облога — каза Роланд.
— Знаете ли какво? — Джейк отново разглеждаше самолета. — Хората, построили онзи град, може да са правили самолети, но съм убеден, че този е от нашите. Когато бях в пети клас, в училище писах реферат за една въздушна битка и мисля, че съм виждал снимка на подобен самолет. Може ли да го разгледам по-отблизо?
Роланд кимна.
— Ще дойда с теб.
Приближиха се до самолета. Високите треви свистяха около краката им.
— Погледни — рече Джейк. — Виждаш ли картечницата под крилото? Това е германски модел, с въздушно охлаждане, „Цип“ от преди Втората световна война. Сигурен съм. Но какво прави тук?
— Много самолети изчезват. Например в Бермудския триъгълник. Това е място над един от нашите океани, Роланд. Предполага се, че носи нещастие. Може да е огромна врата между нашите светове, която винаги е отворена. — Еди се прегърби и имитирайки пилот, добави: — Затегнете предпазните колани и се пригответе за въздушните ями: навлизате в… Зоната на Роланд!
Джейк и Роланд, които стояха под крилото на самолета, не му обърнаха внимание.
— Повдигни ме.
Стрелецът поклати глава.
— Това крило не е толкова стабилно, колкото изглежда. Ще паднеш.
— Тогава ми направи стъпало.
— Аз ще го направя — намеси се Еди.
Роланд се вгледа за миг в осакатената си дясна ръка, сви рамене, после преплете пръсти.
— Това ще свърши работа. Той е лек.
Джейк събу мокасините си и стъпи на ръцете му. Ко залая, но не беше ясно дали от вълнение или от тревога.
Момчето притисна гърди до една от ръждясалите задкрилки на самолета и се вторачи в рисунката с юмрука и мълнията, вана увисналото парче и го дръпна. Отлепи го толкова лесно, че щеше да падне, ако Еди, който стоеше зад него, не го беше подпрял с ръка.
— Знаех си — рече Джейк. Под юмрука с мълнията имаше друг символ — свастика. — Само исках да го видя. Сега можеш да ме пуснеш долу.
Отново тръгнаха, но всеки път, когато се обърнеха, виждаха опашката на самолета, стърчаща над високите треви като надгробен паметник на Пърт.
2
През нощта беше ред на Джейк да стъкми огъня. Когато съчките бяха наредени така, както Стрелецът искаше, той даде на Джейк кремъка и огнивото.
— Да видим как ще се справиш.
Еди и Сузана седяха прегърнати през кръста. В края на пя младежът бе намерил край пътя яркожълто цвете и го бе откъснал. Сузана го втъкна в косите си и всеки път, когато погледнеше Еди, устните й се извиваха в лека усмивка, а очите й се изпълваха със светлина. Роланд забеляза всичко това и му хареса. Любовта им се задълбочаваше и се засилваше. Трябваше да бъде дълбока и силна, за да оцелее през месеците и годините, които предстояха.
Джейк изтръгна искра, която проблесна на няколко сантиметра от съчките.
— Доближи кремъка — каза Роланд — и го дръж неподвижен. И не удряй с огнивото, само драскай.
Момчето опита отново и този път искрата блесна сред клоните. Появи се тънка струйка дим, но огън не пламна.
— Изглежда не ме бива.
— Ще се научиш. А междувременно помисли върху следното: Кое е облечено, когато пада нощта, и съблечено, когато изгрява слънцето?
— Какво?
Роланд премести ръцете на Джейк по-близо до малката купчина съчки.
— Предполагам, че не разбираш тези неща.
— О, това е гатанка! — Джейк запали още една искра и този път блесна малко пламъче, което веднага угасна. — Не предполагах, че се интересуваш и от гатанки?
Роланд кимна.
— Като малък сигурно съм знаел хиляда. Те бяха част от обучението ми.
— Наистина ли? Но защо му е ма някого да учи гатанки?
— Ванай, моят учител, казваше, че момче, което не може да отговори на гатанка, разсъждава повърхностно. Всеки петък по обяд имахме състезание по гатанки и момчето или момичето, което печелеше, си тръгваше по-рано от училище.
— А ти често ли си тръгваше по-рано? — попита Сузана. Той поклати глава и се усмихна.
— Обичах гатанките, но не ме биваше много да ги отгатвам. Ванай казваше, че това е, защото мисля твърде задълбочено. Баща ми твърдеше, че нямам въображение. Мисля, че и двамата имаха право… но според мен татко беше малко по-близо до истината. Изваждах бързо оръжието и стрелях много по-точно от съучениците си, но не ме биваше да разсъждавам повърхностно.