Сузана, която внимателно бе наблюдавала как Роланд се държеше с възрастните хора в Ривър Кросинг, смяташе, че Стрелецът се подценява, но не каза нищо.
— Понякога през зимните вечери организираха състезания по гатанки в голямата зала. Когато участваха само малките, винаги печелеше Алан. А играеха ли големите, победител беше Корт. Гатанките имат голяма сила и всеки знае една-две. Гледам сериозно на тях. Учили са ме, че способността да ги решаваш показва здрав и рационален ум.
— Е, никога няма да заменят произведенията на Шекспир или квадратното уравнение — каза Еди. — Да не се увличаме. Джейк замислено гледаше Роланд.
— В моята книга пише, че гатанките са най-старата игра, която хората още играят. Поне в нашия свят. Някога гатанките наистина са били сериозно занимание, не само шеги. Заради тях са загивали хора.
Роланд гледаше сгъстяващия се мрак.
— Да. Виждал съм такова нещо.
Спомни си един от Дните на гатанките, който не бе завършил с присъждане на награда. Някакъв кривоглед мъж с шапка със звънчета умря в калта с кама, забита в гърдите. Камата на Корт. Мъжът беше странстващ певец и акробат. Беше се опитал да измами Корт и открадна книжката на съдията, в която бяха отговорите на гатанките, написани на парчета дървесна кора.
— Е, извинете ме — каза Еди.
Сузана гледаше Джейк.
— Съвсем забравих за книгата с гатанки, която носиш. Може ли да я видя?
— Разбира се. В раницата ми е. Само че няма отговори. Може би затова господин Тауър ми я даде безплатно…
Внезапно някой го сграбчи за рамото и го стисна с болезнена сила.
— Как му е името? — попита Роланд.
— Господин Тауър — отговори Джейк. — Калвин Тауър. Не ви ли казах?
— Не. — Той бавно го пусна. — Но сега, като го чувам, мисля, че не съм изненадан.
Еди отвори раницата на момчето, намери „Що е то?“ и подхвърли книжката на Сузана.
През това време Джейк отново нареди съчките, като мислеше върху гатанката, сложила начало на спора. После изведнъж се усмихна.
— Огънят. Това е отговорът, нали? През нощта го обличаш, а през деня го събличаш. Ако сменим „събличам“ с „развалям“, става лесно.
— Точно така.
Роланд отвърна на усмивката му, но не откъсна очи от Сузана, която прелистваше малката раздърпана книжка. Беше се намръщила съсредоточено и разсеяно докосваше цветето в косите си. Само тя можеше да разбере, че книжката с гатанките е важна колкото Чарли Пуф-Паф… а може би дори по-важна. Роланд погледна Еди и усети, че раздразнението му се възвръща. Младежът приличаше на Кътбърт в още едно отношение, което не беше в негова полза. Понякога Стрелецът изпитваше желание да го разтърси, докато носът му започнеше да кърви и зъбите му изпадаха.
„Спокойно, Стрелецо, спокойно!“ — Гласът на Корт — не твърде весел — прозвуча в съзнанието му и Роланд реши да потисне чувствата си. Беше му по-лесно да го стори, когато си припомни, че Еди не е виновен за пристъпите на глупост, в които от време на време изпадаше. Характерът поне отчасти се формираше от ка, пък и той знаеше, че Еди не е изтъкан само от глупости. Всеки път, щом допуснеше грешката да си помисли обратното, беше добре да си спомни разговора край пътя преди три дни, когато младежът го бе обвинил, че ги използва като пионки в играта си. Това го беше ядосало… но беше достатъчно близо до истината, за да го засрами.
Блажено неподозиращ за тези сериозни размисли, Еди попита:
— Кое е зелено, тежи сто тона и живее на дъното на океана?
— Знам го — рече Джейк. — Моби Сопола, големият зелен кит.
— Идиотщина — измърмори Роланд.
— Да, но точно това е смешното. Шегите също трябва да те учат да разсъждаваш. Разбираш ли… — Еди погледна физиономията на Роланд, засмя се и вдигна ръце. — Няма значение. Предавам се. Няма да го разбереш. Дори след милион години. Дай да видя проклетата книга. Ще се опитам да я приема сериозно… при условие, че преди това хапнем нещо.
— Дадено.
Джейк драскаше огнивото с кремъка. Пламна искра и този път съчките се запалиха. Той се облегна назад, вторачи се в пламъците и сложи ръка на врата на Ко. Чувстваше се много доволен от себе си. Беше запалил вечерния огън… и бе познал отговора на гатанката на Роланд.
3
— Ето една — каза Джейк, докато се хранеха.