— Тъпа ли е? — попита Роланд.
— Не. Истинска е.
— Изпитай ме тогава.
— Добре. Движи се, но не върви, има уста, но не говори, има легло, но не спи, има сълзи, но не плаче. Що е то?
— Хубава гатанка — любезно отбеляза Роланд. — но е стара. Това е реката.
Джейк малко оклюма.
— Човек не може да те затрудни.
— Съжалявам, че не познавате Алан. Колекционираше гатанки, както жените колекционират ветрила.
— Ще ти кажа още една: Първо е полегнало, после се изправя. Отначало е бяло, после червено. Колкото е по-голямо, толкова по-доволна е стопанката. Що е то?
Еди избухна в смях.
— Пенис! Колко вулгарно, но страшно ми хареса.
Роланд поклати глава.
— Отговорът ти е грешен. Хубавата гатанка понякога е ребус от думи, като тази на Джейк за реката, но друг път прилича по-скоро на фокуснически номер — кара те да гледаш в една посока, докато отговорът е в друга.
— Това е измама — каза Джейк и обясни какво бе казал Аарон Дипно за гатанката на Самсон.
Роланд кимна.
— Да не би да е ягодата? — попита Сузана, после сама отговори на въпроса си. — Разбира се, че е. Като гатанката за огъня. В нея е скрита метафора. Разбереш ли я веднъж, ще отгатнеш гатанката.
Роланд кимна.
— Отговорът, който винаги съм чувал, е малина, горе-долу и двете означават едно и също.
Еди взе книжката „Що е то?“ и започна да я прелиства.
— Какво ще кажеш за тази? Кога вълната не е вълна?
Роланд се намръщи.
— Това пак ли е някоя от твоите тъпотии? Защото търпението ми…
— Не. Обещах да бъда сериозен, така и правя… или поне се опитвам. От книгата е и по една случайност знам отговора. Чувал съм я, когато бях малък.
Джейк, който също знаеше отговора, намигна на Еди. Той му отговори със същото и се развесели, когато видя, че Ко също се опитва да намигне. Скункът затваряше едновременно и двете си очи и накрая се отказа.
Сузана и Роланд дълбоко се замислиха.
Еди злорадо се усмихваше, но Джейк беше поразен от онова, което се случваше. Беше като някаква магия. Нямаше летящи килимчета, нито изчезващи слонове, но все пак беше магия. Изведнъж видя онова, което правеха — обикновена игра на гатанки около огъня — в съвсем нова светлина. Игра на сляпа баба, в която кърпата за очите беше изтъкана от думи.
— Предавам се — заяви Сузана.
— Да — каза Роланд. — Кажи, ако знаеш.
— Отговорът е, когато е вълна. Схващате ли? — Еди гледаше как лицето на Роланд се осенява от прозрение и неспокойно попита: — И тази ли е тъпа? Този път се опитвам да бъда сериозен.
— Никак не е глупава. Напротив, много е хубава. Сигурен съм, че Корт щеше да се досети… и Алан, може би. Много е хитра. Пак постъпих както едно време в училище — замислих се за нещо по-сложно, отколкото е всъщност, и се разминах с отговора.
— В тази гатанка наистина има нещо, нали? — замислено каза Еди.
Роланд кимна, но Еди не видя това. Взираше се в огъня, където сред въглените цъфнаха и увехнаха десетина рози.
— Още една и ще си лягаме — каза Роланд. — Само че тази нощ ще стоим на пост. Ти ще бъдеш пръв, Еди. После Сузана. Ще поема последната смяна.
— Ами аз? — попита Джейк.
— По-нататък може да се наложи и ти да дежуриш. Сега по-важно е да се наспиш.
— Наистина ли смяташ, че е необходимо да стоим на пост? — попита Сузана.
— Не знам. И това е най-основателната причина да го направим. Джейк, избери гатанка от книгата.
Еди подаде „Що е то?“ на момчето, който прелисти страниците и спря почти накрая.
— Ех! Тази е убиец!
— Да я чуем — каза Еди. — Ако не я отгатна, Сузана ще го стори. Известни сме по цял свят като Еди Дийн и неговата Кралица на гатанките.
— Тази вечер сме много остроумни, а? — подхвърли Сузана.
— Да видим колко ще си остроумен, като поседиш край пътя до полунощ.
— Не е предмет, но си има име — прочете Джейк. — Понякога е високо, друг път ниско. С нас е в разговорите и в развлеченията и участва във всички игри. Що е то?
Обсъждаха тази гатанка почти петнадесет минути, но никой не можа да предложи отговор.
— Може би ще се досетим, докато спим — рече момчето. — Така познах онази за реката.
— Евтина книжка с откъснати отговори — отбеляза Еди, стана и се уви в одеялото като в пелерина.