Около обяд на третия ден след откриването на падналия самолет до тях достигна жужене, което се засилваше, докато накрая заглуши всичко останало. Най-сетне Роланд спря.
— Там — каза той и посочи горичка от евкалиптови дървета.
— Прилича на пчели — рече Сузана. Светлосините очи на Стрелеца блеснаха.
— Тази вечер може да имаме десерт.
— Не знам как да ти го кажа — обади се Еди, — но никак не обичам да ме жилят.
— Че кой обича. Но денят е безветрен. Може да ги упоим с пушек и да откраднем питата, без да предизвикаме голяма суматоха. Хайде да погледнем.
Понесе Сузана, която жадуваше за приключения не по-малко от самия него. Еди и Джейк вървяха по-назад, а Ко, очевидно решил, че не е благоразумно да се излага на излишни рискове, остана да сели в края на Великия път. Пъхтеше като куче и ги гледаше внимателно.
Роланд спря до дърветата.
— Останете на местата си — прошепна на Еди и Джейк. — Ние ще огледаме. Ще ви дам знак, ако всичко е наред.
Занесе Сузана в шарената сянка на горичката, а младежът и момчето останаха на слънце.
На сянката беше по-хладно. Жуженето на пчелите беше равномерно и хипнотично.
— Твърде много са — измърмори Роланд. — Лятото преваля, би трябвало да съберат цветен прашец. Не разб…
Той съзря огромния кошер в хралупата на едно дърво и млъкна.
— Какво им става? — с тих и ужасен глас попита Сузана. — Роланд, какво става с тях?
Една пчела — едра и бавно подвижна като конска муха през октомври, избръмча покрай главата й.
Роланд направи знак на другите да се приближат до тях. Застанаха край кошера, без да разговарят. Килийките не бяха правилни шестоъгълници, а дупки с най-различни форми и размери. Самият кошер изглеждаше странно разтопен, сякаш някой бе приближил горелка. Пчелите, които лениво пълзяха по него, бяха снежнобели.
— Тази вечер няма да има мед — каза Роланд. — Питата може и да е сладка, но ще ни отрови. Това е толкова сигурно, както че след деня идва нощ.
Една от чудатите бели пчели тромаво прелетя покрай главата на Джейк. Гледайки я с отвращение, той се наведе да я избегне.
— Какво е станало с тях? — попита Еди.
— Същото, което е опустошило земята. Онова, което е причина все още много бизони да се раждат като безплодни изроди. Чувал съм да го наричат Старата война, Големия пожар, Катаклизма и Голямото отравяне. Каквото и да е, то е началото на всичките ни беди. Случило се е много отдавна, хиляда години, преди да се родят пра-пра-дядовците на старците от Ривър Кросинг. Мутациите — двуглавите бизони, белите пчели и тем подобни — са намалели с течение на времето. Видях това с очите си. Другите изменения са по-големи. Макар да е трудно да ги видиш, още продължават.
Те гледаха как белите пчели пълзят зашеметени и безпомощни около своя кошер. Някои явно се опитваха да работят. Бутаха се с глави и се катереха една върху друга. Еди си спомни една картина, която бе видял по новините — тълпа оцелели хора, напускащи района, където бе избухнала газова инсталация, изравнявайки със земята почти цял квартал в някакъв калифорнийски град. Пчелите му напомниха за онези зашеметени, изпаднали в шок оцелели.
— Имало е ядрена война, нали? — обвинително попита той.
— Онези велики прадеди, за които обичаш да говориш… те са издухали великите си задници право в ада. Така ли е?
— Не знам какво се е случило. Никой не знае. Данните от онова време са изчезнали, а малкото останали разкази са объркани и противоречиви.
— Да се махаме оттук — с треперещ глас предложи Джейк.
— Гади ми се, като гледам това.
— С теб съм, сладур — рече Сузана.
Оставиха пчелите на техния безцелен, разбит живот в гората от стари дървета.
6
— Кога ще ни разкажеш онова, което знаеш? — попита Еди на другата сутрин.
Денят беше слънчев, а небето — синьо, но въздухът беше студен. Тяхната първа есен в този свят ги беше застигнала. Роланд го стрелна с поглед.
— Какво искаш да кажеш?
— Бих искал да чуя цялата ти история от началото до края. Започни с Гилеад. Как си израснал там и какво се е случило, та е сложило край на всичко? Искам да знам как си разбрал за Тъмната кула и най-вече защо си започнал да я търсиш. Разкажи ни за първите си приятели и какво е станало с тях. Роланд махна шапката си, избърса потта от челото си и пак я сложи.