Роланд бе пристегнал на гърдите си ремъците на хамута на Сузана.
— Еди, вдигни дамата си в това приспособление. Време е да продължим и да се уверим с очите си.
Джейк нервно погледна към моста, извисяващ се пред тях. В далечината се чуваше силно, призрачно бръмчене — вятър, който свиреше в ръждясалите стоманени куки, свързващи кабелите с бетонната платформа.
— Смяташ ли, че е безопасно да минем? — попита Джейк.
— Утре ще разберем — отговори Роланд.
9
На другата сутрин пътешествениците застанаха в края на дългия ръждясал мост и се вторачиха в Луд. Мечтите на Еди за мъдри стари елфове, съхранили работещи технологии, които пътешествениците можеха да заимстват, изчезваха. Сега, когато бяха съвсем близо, той виждаше в дупките в града, където цели групи сгради изглежда бяха изгорени или взривени. Силуетът, очертаващ се на хоризонта, приличаше на челюст, от която много зъби бяха изпадали.
Повечето сгради още стояха, но имаха мрачен, необитаем вид, който изпълни Еди с необичайна тъга, а мостът между пътниците и онзи полуразрушен лабиринт от бетон и стомана съвсем не изглеждаше солиден. Вертикално поставените куки вляво бяха увиснали от натоварването. Платформата беше изградена от кухи бетонни блокове с формата на трапец. Някои се бяха огънали нагоре, разкривайки празната си черна вътрешност, други се бяха плъзнали настрани. Едни само се бяха пукнали, но други бяха счупени и зееха достатъчно големи дупки, за да мине камион. На места, където блоковете бяха разбити, се виждаха калният бряг на реката и сиво-зелените води на Сенд. Еди изчисли, че разстоянието между платформата и водата е около деветдесет метра.
Надзърна към огромните бетонни понтони, към които бяха свързани главните кабели, и му се стори, че онзи отдясно на моста изглежда някога е бил изтръгнат отчасти от земята. Реши, че е по-добре да не споменава пред другите този факт. Достатъчно неприятно беше, че мостът бавно, но осезаемо се люлееше. Прилошаваше му само като го гледаше.
— Е? — обърна се той към Роланд. — Какво ще кажеш?
Стрелецът посочи дясната страна на моста, където имаше наклонена пътека, широка около метър и половина. Беше построена върху редица по-малки бетонни блокове и всъщност представляваше отделна платформа. Поддържаше я кабел или може би дебел стоманен прът, свързан с гигантски скоби с главните опори. Еди провери най-близката с ненаситния интерес на човек, който скоро може да повери живота си на обекта, който изучава. Скобата беше ръждясала, но изглеждаше здрава. Върху метала бяха отпечатани думите „ЛЕЯРНА «ЛАМЕРК»“. Еди с удивление установи, че вече не може да разбере дали думите са на Свещения език или на английски.
— Мисля, че ще можем да го използваме — каза Роланд. — Има само едно опасно място. Виждаш ли го?
— Да. Трудно е да не го забележиш.
Дългият около четиристотин метра мост явно не беше поддържан както трябва от хиляда години, но Роланд се досещаше, че истинската разруха е настъпила през последните петдесетина. Куките вдясно се бяха скъсали и мостът бе започнал да се накланя наляво. Най-голямо усукване се бе получило в средата, между двете сто и двайсет метрови кули. На мястото, където напорът от усукването беше най-голям, в платформата зееше дупка с формата на око. Пролуката в пешеходната пътека беше по-тясна, но най-малко два съседни бетонни блока бяха паднали в Сенд, оставяйки цепнатина, широка шест-седем метра. Там се виждаше ръждясалият стоманен прът, който крепеше пътеката. Щеше да им се наложи да го използват, за да се прехвърлят през дупката.
— Мисля, че можем да минем — каза Роланд. — Ще ни бъде трудно, но парапетът още стои, така че ще има за какво да се държим.
Еди кимна, ала сърцето му силно блъскаше в гърдите. Откритата опора на пътеката приличаше на голяма тръба, направена от свързани стоманени елементи и вероятно беше най-много метър и двайсет в диаметър. Той си представи как трябва да минат по ръба: слагат крак върху широката, леко наклонена повърхност на подпората и вкопчват ръце в парапета, а мостът бавно се люлее като кораб при слаб вятър.
— Исусе! — възкликна Еди. Опита да се изплюе, но нищо не излезе. Устата му беше пресъхнала. — Сигурен ли си, Роланд?
— Доколкото виждам, друг път няма. — Стрелецът посочи надолу по течението на реката и Еди видя втори мост — отдавна паднал в Сенд. Останките стърчаха над водата в плетеница от ръждясала стомана.