Еди възседна стоманения прът. Усети пронизваща болка в тестисите, но не й обърна внимание. Сграбчи Джейк за косата, а със свободната си ръка се вкопчи в раницата му. Почувства, че се подхлъзва и в продължение на една кошмарна секунда беше сигурен, че и тримата ще паднат в реката.
Пусна косата на момчето и още по-здраво стисна ремъка, като се молеше на Бога Джейк да не е купил раницата си от магазин за преоценени стоки. Размаха ръка, опитвайки се да хване перилото. Изминаха няколко безкрайни мига, докато тялото му продължаваше да се накланя встрани, после пръстите му се вкопчиха в перилото.
— Роланд! — извика. — Няма да се справя сам!
Но Стрелецът вече беше до него, а Сузана още бе на гърба му. Когато Роланд се наведе, тя го хвана за шията, за да не се изплъзне от хомота. Стрелецът хвана Джейк под мишниците и го издърпа. Щом момчето стъпи върху подпората, то притегли към себе си треперещото зверче. Болката в ухапаната му ръка напомняше редуващи се горещи и ледени приливи.
— Пусни ме, Ко — изстена той. — Опасността премина.
Изпита неописуем ужас, когато му се стори, че дребосъкът няма да се подчини. Сетне челюстите на Ко бавно се разтвориха и той освободи ръката му. По окървавената му длан се виждаха тъмни дупчици.
— Ко — жално изстена зверчето и Еди с удивление забеляза, че в странните му очи блестяха сълзи. То протегна шия и близна с окървавения си език лицето на Джейк.
— Няма нищо — промърмори хлапакът и притисна ръка към топлата козина. Самият той плачеше, лицето му беше изкривено от болка и от ужаса на преживяното. — Не се безпокой. Не ти се сърдя, защото не можеше да постъпиш по друг начин.
Еди бавно се изправи на крака. Беше пребледнял като мъртвец, имаше усещането, че някой е запратил топка за боулинг в корема му. Боязливо протегна ръка към чатала си и се опита с опипване да установи нанесените поражения, След миг промърмори с дрезгав глас:
— Май си направих безплатна вазектомия.
— Нали няма да припаднеш? — попита Роланд. Нов порив на вятъра понесе шапката му и я запрати в лицето на Сузана. Младата жена успя да я сграбчи и я нахлупи чак до ушите му, при което Стрелецът заприлича на малоумен планински отшелник.
— Няма — промълви младежът, — въпреки че ми се иска.
— Погледнете Джейк — обади се Сузана. — Изглежда нараняването му е сериозно.
— Нищо ми няма. — Хлапето се опита да скрие ръка зад гърба си, ала Роланд му попречи. Огледа дланта му и видя поне дузина рани от ухапването, повечето бяха доста дълбоки. Не можеше да прецени дали има счупени кости и прекъснати сухожилия, докато хлапето не свиеше ръка в лакътя, но времето и мястото бяха неподходящи за подобни експерименти.
Погледна към Ко. Животинчето втренчи в него тъжните си и изплашени очи. Не се опитваше да оближе от муцуната си кръвта на Джейк, както би направило всяко животно.
— Не му се сърди — промълви хлапето и още по-силно притисна Ко към себе си. — Вината е моя, задето го забравих. Вятърът щеше да го отнесе.
— Няма да му сторя нищо — обеща Стрелецът. Беше сигурен, че животинчето няма бяс, но все пак не искаше да му позволи за втори път да ухапе Джейк. Колкото до другите болести, които Ко носеше в кръвта си… щеше да остави на съдбата да реши, както ставаше в повечето случаи. Свали кърпата от шията си и избърса муцуната на зверчето, докато успокояващо мърмореше:
— Ето така… Браво, момко.
— Ко — жалостно изскимтя дребосъкът, а Сузана, която надничаше иззад рамото на Стрелеца, беше готова да се закълне, че е доловила нотки на благодарност в гласа на зверчето.
Вятърът отново ги връхлетя. Времето бързо се разваляше. Роланд се обърна към младежа:
— Еди, трябва час по-скоро да слезем от моста. Можеш ли да ходиш?
— Не, господарю, ама ще се влача. — Младежът с изненада установи, че болката в долната част на корема му и между краката все още е силна, но е сравнително поносима.
Добре. Да тръгваме. Движете се колкото е възможно по-бързо.
Роланд се обърна, направи крачка напред и се вцепени. От другата страна на процепа стоеше някакъв човек и невъзмутимо ги наблюдаваше. Очевидно се беше приближил, когато вниманието им беше съсредоточено върху Джейк. На гърба му беше преметнат лък, около главата му беше омотана яркожълта кърпа; вятърът развяваше краищата й като знамена. Носеше обеци, представляващи халки с кръстове по средата. Лицето му беше покрито с отвратителни рани, някои бяха отворени и гнояха. Едното му око беше закрито с бяла копринена превръзка. Непознатият можеше да бъде трийсет, четирийсет или шейсетгодишен. Той вдигна ръка. Роланд не можеше да види какво държи човекът, но забеляза, че формата на предмета е доста правилна за обикновен камък.