— Какво ще се случи с нас, ако ти предам момчето?
— Вече ти казах — ще ви пуснем да си вървите по живо, по здраво — побърза да отговори човекът с жълтата забрадка. — Обещавам ти го от името на Тик Так. Заръча да ви предам думите му, а той е без грешка, винаги спазва обещанието си. Правичката да ти кажа, не гарантирам за младоците, с които може да се сблъскате, ама няма да имате проблеми с хората на Тик Так.
Какви ги дрънкаш, Роланд? — избухна Еди. — Нали не мислиш да изпълниш ултиматума му!
Стрелецът не погледна към Джейк, а устните му почти не помръднаха, когато едва чуто промълви:
— Ще изпълня обещанието си.
— Знам — прошепна момчето, сетне повиши глас: — Прибери пистолета, Еди. Сам ще реша.
— Джейк, сигурно си откачил!
Пиратът доволно се изкиска:
— Не е, миличък. Ще си помисля, че ти си откаченият, ако не ми повярваш. Най-малкото докато е с нас, барабаните няма да му навредят. Само си помисли — ако лъжех, щях да ви накарам да хвърлите револверите си. Фасулска работа, нали? Ама не го направих.
Сузана беше чула какво бе прошепнал Роланд на момчето, освен това разбираше, че при това развитие на събитията нямат голям избор. Обърна се към младежа и промълви:
— Прибери оръжието, Еди.
— Откъде знаеш, че няма да хвърли гранатата, щом му предадем малкия?
— Само да се опита, ще я взривя във въздуха — промърмори Стрелецът. — Този тип знае, че мога да го направя.
— Май че можеш — обади се Гашър. — Като те гледам, направо ти вярвам.
— Ако е казал истината — продължи Роланд, — той ще пукне, дори ако не улуча „играчката“ му, тъй като навярно мостът ще се срути и всички ще полетим в пропастта.
— Умник си, синко! — възкликна пиратът. — Бива си те, а? — Изкикоти се, после се намръщи и заговори като на непослушно дете: — А сега край на приказките, приятелче. Решавай: ще ми дадеш момчето или всички дружно ще се отправим в небитието.
Преди Роланд да отговори, Джейк се промъкна покрай него и стъпи на металната подпора. Все още притискаше към гърдите си Ко, а окървавената си лява ръка беше протегнал пред себе си.
— Недей, Джейк! — отчаяно извика Еди.
— Ще те спася — едва чуто каза Роланд.
— Знам — повтори момчето. Вятърът отново задуха, мостът се залюля и застена. Появиха се вълни с разпенени гребени, водата кипеше около останките от синия влак, които стърчаха от речното корито.
— Ела, пиленце мое! — замърка Гашър. Устните му се разтегнаха в зловеща усмивка; няколкото му зъба стърчаха от венците като полуразрушени надгробни камъни. — Ела при мен, млади приятелю! Върви, не се страхувай.
— Роланд, може би този тип блъфира! — извика Еди. — Ами ако това изобщо не е граната?
Стрелецът не му отговори.
Когато Джейк наближи ръба на процепа, Ко заръмжа и се озъби на Гашър.
— Хвърли в реката тази говоряща торба с черва — нареди пиратът.
— Майната ти — отговори Джейк със същия спокоен тон.
Гашър смаяно го изгледа, сетне кимна.
— Падаш си по него, а? — Отстъпи две крачки и продължи: — Пусни го, щом стъпиш на бетона, ама ако се нахвърли върху мен, така ще го изритам, че мозъкът му ще изхвърчи през неговия задник.
— Задник — изсъска Ко през зъби.
— Млъкни — прошепна му Джейк.
Точно когато стъпи на ръба на пешеходната пътечка, нов порив на вятъра разлюля моста. Този път звукът от късащи се метални нишки сякаш идваше отвсякъде. Момчето се обърна и видя, че Еди и Роланд са се вкопчили в перилото. Сузана надничаше иззад рамото на Стрелеца и вятърът развяваше гъстата й къдрава коса. Джейк им помаха, Роланд също вдигна ръка. „Този път няма да ме оставиш да падна, нали?“ — беше попитало момчето. „Не, никога, повече“ — бе отвърнал Стрелецът. Джейк му вярваше, но се страхуваше от онова, което можеше да се случи, докато приятелят му се притечеше на помощ. В мига, когато пусна Ко, пиратът се спусна напред и се опита да изрита животинчето, ала то успя да отскочи встрани.
— Бягай! — изкрещя Джейк. Ко се подчини, стрелна се покрай тях и с наведена глава се понесе към края на моста откъм Луд, като криволичеше, за да избегне дупките, и прескачаше пукнатините в бетона. След секунда Гашър стисна Джейк за шията. Вонеше на мръсотия и разлагаща се плът, от съчетанието на двете миризми се получаваше невъобразима смрад. Момчето почувства, че му се повдига.