Тъмният проход към уличката беше от лявата страна на преградата. Когато се приближиха към него, пиратът хвърли зад себе си зеления предмет, който упорито бе стискал досега.
— Наведи се, котенцето ми! — изкрещя той, сетне истерично се закиска. След миг силна експлозия разтърси улицата. Един от странните куполообразни автомобили полетя във въздуха, няколко пъти се преобърна и падна на покрива си. Над Джейк изсвистяха парчета от тухли, нещо го удари по рамото. Препъна се и щеше да падне, но Гашър го изправи на крака и го помъкна към пролуката. Щом преминаха барикадата и се озоваха в тясната уличка отвъд, от всички страни сенките алчно протегнаха ръце към тях.
Когато изчезнаха в прохода, иззад бетонния блок изпълзя космато създание — това беше Ко. За миг зверчето застана пред пролуката — протягаше шия, а очите му странно проблясваха. После последва момчето и пирата, като предпазливо душеше земята.
15
— Да вървим — обади се Роланд, когато Гашър изчезна от погледа му.
— Как можа! — възмутено се провикна Еди. — Как можа да дадеш момчето на този ненормалник!
— Нямах избор. Докарай инвалидната количка. Мисля, че ще ни потрябва.
Когато се озоваха на бетонната пътечка отвъд процепа, се разнесе гръмка експлозия. Мостът се разлюля, а във въздуха полетяха каменни и метални отломки.
— Божичко! — промълви Еди, пребледня като платно и изплашено се обърна към спътника си.
— Засега нямаме повод за безпокойство — спокойно отговори Роланд. — Типове като Гашър боравят внимателно с експлозивите.
Когато се приближиха до будките в края на моста, той спря на върха на наклонената рампа.
— Знаел си, че онзи гадняр не блъфира, нали? — промърмори Еди. — Не си предполагал, а си бил сигурен.
— Гашър е пред прага на смъртта, а хората като него няма защо да блъфират. — Роланд говореше спокойно, но в гласа му се долавяха горчивина и болка. — Знаех, че може да се случи нещо подобно, и ако го бяхме забелязали преди да се озовем в обсега на гранатата му, може би събитията щяха да се развият по друг начин. Но вниманието ни беше: погълнато от падането на Джейк, поради което пиратът успя незабелязано да се приближи. Навярно си въобразява, че сме довели момчето, за да си осигурим безопасно преминаване през града. По дяволите! Ама че късмет! — Стрелецът удари с юмрук бедрото си.
— Да не губим време, а да спасим Джейк.
Роланд поклати глава.
— Трябва да се разделим. Не можем да заведем Сузана в града, но не бива да я оставяме сама.
— Но…
— Изслушай ме и не възразявай… щом искаш да спасим Джейк. Ако продължаваме да стърчим тук, напълно ще загубим следите на онзи мръсник. Вие със Сузана ще имате важна задача. Ако в града има друг Блейн (Джейк е сигурен в съществуването му), двамата трябва да го откриете. Сигурно има някаква гара или станция. Разбираш ли какво ти казвам?
За щастие този път младежът не започна да спори, само промърмори:
— Да речем, че го открием. Какво ще правим после?
— Стреляйте във въздуха през половин час. Щом се добера до Джейк, двамата ще дойдем при вас.
— Възможно е изстрелите да привлекат вниманието и на други хора — намеси се Сузана. Младежът й беше помотал да се освободи от превръзката и тя отново седеше в инвалидната количка.