28
Роланд, закрепил Сузана на дясното си бедро, стоеше пред огромната метална будка, която приличаше на затворен за през нощта вход за метро. Еди остави количката на края на поляната и отиде при тях. С приближаването си чу още по-отчетливо тропота и вибрациите. Машината, която издаваше този шум, съобрази той, се намираше в будката или под нея. Струваше му се, че чува звуците не с ушите си, а ги усеща в главата си, в стомаха си.
— Значи това е един от Дванадесетте портала. Накъде води той, Роланд? В Дисни Уърлд ли?
Стрелецът поклати глава.
— Нямам представа. Може би никъде… или навсякъде. В моя свят има много неща, които не разбирам, вече го знаете. А нещата, които разбирах, вече са се променили.
— Защото светът се е променил, така ли?
— Да. — Роланд го погледна. — И продължава да се променя… в същото време всичко се износва… разпада на части… — Ритна корпуса на самоходната кутия, за да илюстрира думите си.
Еди си спомни грубата скица на порталите, която Стрелецът бе нарисувал в пръстта.
— Това ли е краят на света? — смирено попита той. — Искам да кажа, не изглежда много по-различно от всяко друго място. — Засмя се и добави: — Ако тук някъде земята свършва, не виждам пропастта.
Роланд поклати глава.
— Не става въпрос за такъв край. Това е мястото, от което започва един от Лъчите. Или поне така са ме учили навремето.
— Лъчите ли? — попита Сузана. — Какви лъчи?
— Великите древни не са създали този свят, те само са го възстановили; други казваха, че те просто са посели семената на разрушението. Великите древни са създали Лъчите. Това са някакви линии… линии, които съединяват… и държат…
— За привличане ли говориш? — предпазливо попита Сузана.
Светлина озари лицето на Стрелеца, изглади дълбоките му бръчки и го подмлади невероятно; Еди си представи как ще изглежда Роланд, ако все пак открие Тъмната кула.
— Да! Но не само за магнитното привличане, макар че… и това също… но и за гравитация… за точни съотношения между пространство, обем и пропорции. Лъчите са силите, които свързват всичко в едно цяло.
— Добре дошли на урока по физика, който ще се проведе в лудницата — каза тихо Еди.
Сузана не му обърна внимание, а попита:
— Каква е ролята на Тъмната кула? Да не би да е някакъв генератор? Основен източник на енергия за тези Лъчи?
— Не зная.
— Но знаеш, че това е отправната ни точка, да я наречем А — каза Еди. — Ако вървим достатъчно дълго по права линия, ще стигнем до друг Портал — да го наречем точка С — разположен на другия край на света. Ала преди да направим това, ще минем през точка В. Средата. Тъмната кула.
Стрелецът кимна.
— Колко дълго ще вървим? Имаш ли представа?
— Не. Но зная, че е много далеч и разстоянието се увеличава всеки ден.
Еди, който се беше навел, за да разгледа по-отблизо металната кутия, се изправи рязко и погледна Роланд право в очите.
— Не може да бъде! — възкликна. Гласът му звучеше като на родител, който се опитва да обясни на малкото си дете. Че в килера не живее Торбалан, просто защото такива неща като торбаланите не съществуват. — Световете не могат да растат, Роланд.
— Така ли? Когато бях момче, имахме географски карти. Добре си спомням една от тях. Наричаше се Великите кралства на Западната земя и на нея беше изобразена родината ми, Гилеад. Виждаха се и баронствата в низините, обхванати от размирици в годината, в която станах стрелец, виждаха се и хълмовете, и пустинята, и планините, и Западното море — според картата Великите кралства се простираха на хиляда-две хиляди километра. На мен обаче ми трябваха двайсет години, за да измина това разстояние.
— Невъзможно! — уплашено възкликна Сузана. — Дори да си прекосил пеша Великите кралства открай докрай, пътят пак не би трябвало да ти отнеме двайсет години.
— Да, но нали трябва да спираш, за да напишеш някоя картичка или да пийнеш бира — каза Еди, но и двамата му спътници не му обърнаха внимание.
— Не вървях пеша, по-голяма част от пътя изминах на кон — каза Роланд. — От време на време нещо ме забавяше, но през по-голямата част от времето бях в движение. Бягах от Джон Фарсън, ръководителя на въстанието, разрушило страната ми, който искаше да побие главата ми на кол в двора си. Предполагам, че имаше основания да го иска, след като заедно с останалите стрелци избихме мнозина от сподвижниците му. А и защото откраднах нещо, което му беше много скъпо.