Стенеше и промърморваше една и съща фраза. Скоро Еди успя да я разбере — бяха думите, които Стрелецът изрече преди да напуснат поляната, на която Сузана уби мечока: Вървете, има и други светове освен тези. — Сетне млъкваше за миг, но започваше да вика името на момчето — Джейк? Къде си? Джейк?
Отчаянието и самотата в гласа му ужасиха Еди. Той прегърна Сузана и я притисна здраво към себе си. Почувства как цялото й тяло трепери, макар нощта да бе топла.
Стрелецът се обърна на другата страна. Лунен лъч озари отворените му очи.
— Джейк, къде си? — провикна се той в нощта. — Върни се!
— Пак се е побъркал. Какво ще правим?
— Не зная. Струва ми се, че сега той е далеч, много далеч от реалността.
— Върви тогава — промърмори Стрелецът, обърна се на другата страна и отново притисна колене към гърдите си. — Има и други светове освен тези. — Сетне млъкна, но скоро гърдите му се разтърсиха от протяжния, смразяващ кръвта вик: — Джееейййк!
В горичката край тях изплашена птица размаха криле и отлетя в търсене на по-спокойно кътче.
— Имаш ли някаква идея? — попита Сузана. В широко отворените й очи блестяха сълзи. — Може би трябва да го събудим?
— Не зная. — Погледът на Еди попадна върху револвера на Роланд, онзи, който носеше в кобур на лявото си бедро. Оръжието лежеше грижливо поставено върху парче еленова кожа, на една ръка разстояние от спящия. — Страх ме е да го направя — добави младежът.
— Той ще полудее. Еди кимна.
— Какво ще правим? Какво ще правим, Еди? Младежът нямаше представа. Антибиотикът беше спрял инфекцията, причинена от ухапванията на огромния омар, сега нова инфекция изгаряше Роланд, но младежът не вярваше, че съществува антибиотик, който да я излекува.
— Не зная. Да си лягаме, скъпа.
Зави двамата с еленовата кожа, след малко Сузана престана да трепери и прошепна:
— Ако полудее, може да стане опасен.
— Знам, знам. — Тази тревожна мисъл извика спомена за мечока — за червените му, изпълнени с омраза очи (в тях също личеше объркване) и дългите му остри нокти. Той отмести поглед към револвера, който лежеше до здравата лява ръка на Стрелеца, и си припомни колко бързо реагира Роланд при атаката на механичния прилеп. Толкова бързо, че Еди дори не видя движението на ръката. Ако Стрелецът полудееше и лудостта му се насочеше към двамата със Сузана, нямаше да имат никакъв шанс. Никакъв.
Притисна лице към топлата шия на любимата си и затвори очи.
Скоро Роланд се успокои и престана да бълнува. Еди надигна глава и се огледа. Стрелецът отново спеше спокойно. Сузана също бе заспала. Той легна до нея, целуна я нежно по челото и отново затвори очи.
„Не-не, скоро ще се събудиш и дълго, дълго време няма да можеш да заспиш.“
Бяха прекарали два дни в път и той беше смъртно) морен. Започна да се унася… унася… „Искам да се върна в съня си. Искам да се върна на Второ Авеню, в деликатесния магазин. Не искам нищо друго.“ Сънят обаче не се върна, поне тази нощ.
30
На разсъмване закусиха надве-натри, събраха и опаковаха багажа си и се върнаха на поляната с форма на връх на стрела. Под ясните лъчи на утринното слънце тя не изглеждаше така зловещо, но и тримата не смееха да доближат металната будка. Дори Роланд да си спомняше, че е прекарал кошмарна нощ, с нищо не го показваше. Както обикновено вършеше работата си, потънал в гробно мълчание.
— Как ще вървим все по права линия? — попита го Сузана.
— Ако легендата не лъже, няма да имаме проблеми. Помниш ли какво ти разказах за магнитното привличане?
Тя кимна.
Роланд бръкна дълбоко в чантата си, поразрови се и извади квадратно парче стара, напукана кожа със забита дълга сребриста игла.
— Компас! — възкликна Еди. — Ти си истински скаут!
Роланд поклати глава.
— Не е компас. Разбира се, зная какво представлява въпросният уред, но предпочитам да се ориентирам по слънцето и по звездите, които никога не са ме подвеждали… дори сега.