— Дори сега? — попита разтревожено Сузана. Стрелецът кимна.
— Посоките на света също се променят.
— Божичко! — възкликна Еди. Опита се да си представи свят, в който северният полюс се измества на изток или на запад, но бързо се отказа. Зави му се свят, все едно гледаше надолу от последния етаж на небостъргач.
Това е обикновена стоманена игла, която ще изиграе ролята на компас. Лъчът определя накъде ще вървим и стрелката ще ни помага да следваме пътя.
Стрелецът отново затършува в чантата; извади грубо изработена глинена чаша, пукната от едната страна. Роланд бе успял да залепи с борова смола тази антика, която бе намерил на поляната. Отиде до ручея, загреба вода и се върна до мястото, където Сузана седеше в количката. Постави внимателно чашата на страничната облегалка за ръцете и когато водата се успокои, пусна в нея иглата, която потъна на дъното.
— Ау-у-у! — възкликна Еди. — Ти си истински чудотворец! Бих паднал на колене, но не искам да си цапам панталоните!
— Не съм свършил. Сузана, хвани здраво чашата!
Тя се подчини и Роланд затика внимателно количката. Когато се озоваха на три-четири метра от портала, той зави предпазливо, докато се озоваха с лице към будката.
— Еди! — извика Сузана. — Гледай, гледай!
Той се наведе над глинената чаша и забеляза, че водата се процеждаше през пукнатината. Стрелката бавно се издигаше на повърхността, изплува като коркова тапа. Тъпият й край сочеше точно към Портала зад тях, а върхът й бе обърнат към гъстата стара гора.
— Мили Боже, плаваща игла! Вече нищо не може да ме учуди! — заяви смаяният Еди.
— Дръж чашата, Сузана!
Тя я хвана здраво, докато Роланд отново затика количката по поляната, под прав ъгъл спрямо металната будка. Стрелката трепна за миг, сетне потъна на дъното на чашата. Когато Роланд върна стола на предишното му място, стрелката отново изплува и показа вярната посока.
— Ако разполагахме с железни стружки и лист хартия — каза Стрелецът, — можехме да разпръснем стружките по повърхността на листа и да наблюдаваме как се подреждат в права линия, която следва Лъча.
— Ефектът ще се запази ли, когато се отдалечим от Портала? — попита Еди.
Роланд кимна.
— Това не е всичко. Можем да видим Лъча.
Сузана погледна през рамо. При движението й чашата леко се разклати. Иглата заигра по повърхността на водата… сетне се върна в първоначалното си положение.
— Не така — каза Роланд. — Наведете глави, и двамата — Еди, погледни надолу, а ти, Сузана, в скута си.
Те се подчиниха.
— Когато ви кажа да вдигнете глави, погледнете право напред, където сочи стрелката. Не се втренчвайте в нещо определено, оставете очите си да видят каквото пожелаят. А сега… вдигнете глави!
Двамата се подчиниха. В първия миг Еди не видя нищо освен дървета. Опита се да отслаби напрежението в погледа си… и внезапно — също както бе съзрял фигурката в парчето дърво — разбра защо Роланд им каза да не се вторачват в нещо определено. Лъчът беше там, макар присъствието му да не се набиваше в очи. Боровите и еловите иглички показваха същата посока. Клонките на храстите се придвижваха-леко по посока на Лъча. Не всички дървета, които Шардик беше съборил, за да разчисти подстъпите към Портала, бяха паднали по протежение на замаскираната пътека — която сочеше на югоизток, ако Еди се бе ориентирал правилно — но повечето от тях бяха насочени именно натам, сякаш излъчваната от металната будка сила ги беше съборила. Най-очевидното доказателство бе в начина, по който сенките падаха върху земята. Слънцето се издигаше на изток и сенките, разбира се, сочеха на запад. Но когато Еди се обърна на югоизток, видя сенките покрай Лъча да се подреждат като рибена кост и да показват същата посока като върха на стрелката.
— Мисля, че виждам нещо — започна неуверено Сузана, — но…
— Погледни сенките! Сенките!
Еди видя очите й да се разширяват от изненада.
— Мили Боже! Там е! Точно там! Както при хората, които се раждат с естествен път в косата.
След като Еди видя Лъча, започна да открива нови и нови проявления на неговата сила: сумрачен проход в гъсталака, който окръжаваше поляната, права линия, която следваше посоката на Лъча. Изведнъж проумя каква могъща сила го заобикаля (а може би дори минава през него като рентгенов лъч). С усилия на волята овладя желанието си да направи крачка вляво или вдясно.