Пустош

Между впрочем отговорът на Самсоновата гатанка — както и всички други отговори на главоблъсканиците в тази книга — ще откриете в последния раздел. Но ви молим преди да отгърнете на отговора, да дадете равни шансове на всички, които искат да ви зададат своята загадка!“

Джейк отвори на последната страница, знаейки какво ще намери там, още преди да отгърне корицата. Между задната корица и страницата със заглавие „ОТГОВОРИ“ нямаше нищо друго, освен парченца от страници. Някой бе откъснал цялата глава.

Джейк се замисли за миг. После, воден от някакъв импулс, който изобщо не приличаше на импулс, се върна в „Ресторант за мисълта «Манхатън»“.

Калвин Тауър вдигна глава от шахматната дъска.

— Размисли ли за кафето, каубой?

— Не. Исках да ви попитам дали знаете отговора на гатанката.

— Питай — подкани го Тауър и премести една пешка.

— Самсон я казал. Онзи, силният, от Библията? И тя гласи следното…

— „От ядещият излезе ястие — каза Аарон Дипно, извръщай-ки се да погледне Джейк, — и от силният излезе сладост.“ Тази ли?

— А-ха, тази. Но откъде знаете?

— О, не съм вчерашен. Чуй това.

— Отметна глава и запя с плътен, мелодичен глас:

Самсон бил нападнат от някакъв лъв, но някак си успял да скочи на гърба, му пръв, Е, чели сме за лъвове, които с лапи хората убиват, но Самсон на този муцуната, с ръце притиснал! Яздил го, докато звярът паднал мъртъв на земята, и тогаз пчелите мед събрали му в главата.

Смигна на момчето и се разсмя при вида на изумената му физиономия.

— Това отговаря ли на въпроса ти, приятелю? Широко ококорен, Джейк отвърна:

— Еей! Страхотна песен! Откъде я знаеш?

— О, Аарон ги знае всичките — намеси се Тауър. — Подвизавал се е на Блийкър Стрийт още когато Боб Дилън не е могъл да вземе сол мажор на китарата си. Ако му вярваш, разбира се.

— Това е стар спиричуъл — обясни Аарон на Джейк, а после се обърна към Тауър — Между другото, шах, дебеланко.

— Но не за дълго — отвърна Тауър. Премести офицера. Аарон бързо го взе. Тауър промърмори нещо по адрес на майката на съперника си.

— Значи отговорът на загадката е „лъв“ — каза той.

Аарон поклати глава.

— Това е само половината отговор. Гатанката на Самсон е двойна, приятелю. Другата половина е „мед“. Разбра ли?

— Мисля, че да.

— Браво, а сега чуй тази — Аарон затвори очи за миг, а след това изрецитира:

Тече, но никога не спира, с ръкави е, но няма дреха, корито има, но не се къпе.

— Умник — изръмжа Тауър.

Джейк се позамисли, после поклати глава. Можеше да се помъчи още малко — намираше цялата тази работа с гатанките очарователна и забавна — но бе уверен, че трябва да си тръгва оттук, че тази сутрин има да върши друга работа на Второ Авеню.

— Предавам се.

— Не, не се предаваш — отвърна Аарон. — Така се прави с модерните загадки. Но истинската загадка не е шега работа, детко — тя е мистерия. Поблъскай си главата. Ако пак не можеш да я отгатнеш, ето ти повод отново да ни посетиш някой ден. Ако ти трябва друг повод, дебеланкото прави страхотен сироп.

— Добре — съгласи се Джейк. — Благодаря. Непременно ще мина.

Но когато излезе навън, изпита странната увереност, че никога повече няма да влезе в „Ресторант за мисълта «Манхатън»“.

15

Джейк бавно продължи надолу по Второ Авеню, стиснал под мишница новите си придобивки. Отначало се опита да мисли над гатанката — кое наистина е това, което има корито, но никога не се къпе? — но изпълващото го нетърпеливо очакване скоро измести този въпрос от съзнанието му. Сетивата му бяха по-изострени от всякога — забелязваше милиарди светнали искрици по тротоара, с всяко вдишване долавяше хиляди смесващи се аромати и като че ли в звуците, които чуваше, долавяше някакви други, тайни звуци. Питаше се дали кучетата усещат същото преди буря или земетресение, и бе почти убеден, че се чувстват точно така. И все пак усещането, че предстоящото събитие е не страшно, а добро, и че то ще поправи ужасното нещо, което му се бе случило преди три седмици, се засилваше. Колкото повече се приближаваше към мястото, където щеше да се развие действието, отново го обземаше усещането, че знае всичко предварително.