Погледът му попадна върху двете книги, които бяха паднали наблизо. Вдигна ги и измежду страниците на „Чарли Пуф-Паф“ блесна сребрист предмет, който падна в избуялите бурени. Джейк се наведе, като внимаваше да не стъпва на навехнатия си крак, и го вдигна. В този миг хористите сякаш въздъхнаха и извисиха гласове, но после отново затихнаха.
— Значи и това е било истина — промърмори момчето. Прокара палец по зъбците на ключа и клинообразните извивки. После попипа третия зъбец, който имаше формата на латинската буква „s“. След това пъхна ключа в предния десен джоб на панталоните си и закуцука обратно към оградата.
Добра се до нея и тъкмо се канеше да се прехвърли от другата страна, когато изтръпна от ужасяваща мисъл. „Розата! Ами ако някой мине оттук и я откъсне?“ Изстена уплашено. Обърна се и след миг я откри, макар вече да се бе скрила в сянката на съседната сграда — миниатюрно розово очертание в здрача, уязвимо, красиво и самотно. „Не мога да я оставя тук — трябва да я пазя!“ Но в този миг в съзнанието му прозвуча глас — несъмнено това бе гласът на мъжа, когото бе срещнал в онзи странен отвъден свят. „Никой няма да я откъсне. Нито пък вандал ще я смачка под тока си, защото празните му очи не могат да видят красотата. Опасността не идва оттам Розата сама може да се защити.“
Джейк бе обзет от неизказано огромно облекчение. „Може ли да дойда и пак да я погледам? — обърна се той към призрачния глас. — Когато съм нещастен, когато гласовете се върнат и пак започнат безкрайните си спорове? Може ли да дойда и да я погледам на спокойствие?“
Гласът не отговори и след като се вслушва още известно време, Джейк заключи, че е изчезнал. Момчето пъхна книжките в колана на панталоните си — които, както забеляза, бяха прашни и целите в репеи — и се хвана за оградата. Покачи се отгоре, прехвърли се от другата страна, скочи, като внимаваше да стъпи на здравия си крак, и отново се намери на Второ Авеню.
В този час движението бе много по-натоварено, понеже всички бързаха към къщи. Неколцина минувачи се загледаха в скачащото от оградата мърляво момченце със скъсан блейзър, изпод който се развяваха пешовете на ризата му. Нюйоркчани са свикнали да виждат хора, които правят необичайни неща.
Джейк остана за миг при оградата, изпълнен от чувство на загуба, осъзнавайки в същия миг и нещо друго — гласовете все още ги нямаше. Е, и това беше нещо.
Плъзна поглед по оградата — стихчето, изписано със спрей, сякаш подскочи насреща му, може би защото боята бе на цвят досущ като розата.
— Виж таз огромна КОСТЕНУРКА — промърмори Джейк. — На корубата си носи цялата земя. — Той потръпна. — Какъв ден! Боже!
Обърна се и бавно закуцука към къщи.
19
Портиерът сигурно беше позвънил веднага щом Джейк влезе във входното фоайе, защото когато вратите на асансьора се отвориха на петия етаж, баща му го чакаше на площадката. Елмър Чеймбърс беше с протрити джинси и каубойски ботуши, които го правеха да изглежда по-висок с цели пет сантиметра. Черната му, по войнишки остригана коса стърчеше — откак Джейк се помнеше, баща му имаше вид на човек, който е бил ударен от електрически ток. В мига, в който Джейк излезе от асансьора, Елмър го сграбчи за ръката.
— Я се погледни! — Огледа сина си от глава до пети, забелязвайки мръсното му лице и ръце, стичащата се по страната и слепоочието му кръв, прашните панталони, скъсаното сако и репея, залепнал на вратовръзката му като чудата игла. — Влизай веднага! Къде беше, мътните те взели? Майка ти направо се побърка!
Без изобщо да му даде възможност да отговори, баща му го завлече в апартамента. На портала между трапезарията и кухнята Джейк забеляза Грета Шоу. Тя го изгледа със съчувствие, после изчезна, преди да е попаднала пред очите на „господина“.
Майката на Джейк седеше в своя люлееш се стол. Щом го видя, се изправи, но не скочи — нито пък се втурна да го прегръща, да го обсипва с целувки и да му се кара. Като се доближи, Джейк позна по очите й, че е взела най-малко три валиума от обед насам. Може би дори четири. И двамата му родители бяха убедени, че подобрява живота.
— Тече ти кръв! Къде си бил? — Тя зададе този въпрос с изискания си акцент на възпитаничка на прочутия колеж „Васар“, произнасяйки всички думи съвършено ясно и правилно. Сякаш срещаше познат, претърпял незначително автомобилно произшествие.