— Навън — отвърна той.
Баща му го блъсна грубо. Джейк не очакваше удара. Препъна се и падна на навехнатия си глезен. Кракът му отново изтръпна от болка и момчето изведнъж се вбеси. Не вярваше баща му да се е разгневил, понеже синът му се е изпарил от училище, оставяйки някакво налудничаво съчинение; баща му беснееше, защото Джейк имаше нахалството да наруши собствения му безценен график.
До този миг момчето бе изпитвало смесени чувства към баща си: недоумение, страх и някаква странна, объркана обич. Сега на повърхността изплуваха други емоции и презрение. В тях се примесваше и особено усещане за носталгия. То бе най-силно и постепенно забулваше всичко останало като дим. Като гледаше пламналите страни и идиотската прическа на баща си, му се искаше да се върне в запустелия парцел, да гледа розата и да слуша хора. „Не ми е мястото тук — рече си. — Вече не. Имам да върша работа. Да знаех само какво точно.“
— Пусни ме — процеди през зъби.
— Какво каза? — Баща му облещи насреща му сините си очи. Тази вечер бяха кръвясали. Сигурно добре се бе заредил с „магическия“ си прах и моментът надали бе особено подходящ да му се отговаря, но Джейк осъзна, че въпреки това има твърдото намерение да му се противопостави. Няма да се остави да бъде измъчван като мишка в ноктите на садистичен котарак. Не и тази вечер. Може би никога повече. Изведнъж си даде сметка, че ядът му до голяма степен се дължи на един прост факт — не можеше да говори с тях за случилото се — за случващото се. Те бяха заключили всички врати.
„Но аз имам ключ“ — успокои се той и попипа находката си през панталоните. В съзнанието му изплува краят на странното четиристишие: „Ако искаш да избягаш и да поиграеш, по ЛЪЧА днес премини.“
— Казах да ме пуснеш — повтори. — Глезенът ми е изкълчен и ми причиняваш болка.
— Глезенът ще те заболи още повече, ако не…
Изведнъж Джейк почувства прилив на особена сила.
Сграбчи ръката, която се бе впила над лакътя му, и я отблъсна със замах. Баща му зяпна от изумление.
— Не съм ти подчинен — заяви момчето. — Аз съм ти син. Не помниш ли? Ако си забравил, погледни си снимката на бюрото.
Горната устна на Елмър се повдигна и оголи перфектните корони на зъбите му в гримаса, която се състоеше от две части изненада и една част ярост.
— Как смееш да ми говориш така, господинчо — къде ти е уважението?
— Не знам. Сигурно съм го загубил на път за вкъщи.
— Цял ден си се шлял без позволение, а сега се осмеляваш да ми противоречиш…
— Престанете! Престанете и двамата! — викна майката. Въпреки всичките транквиланти, които бе изгълтала, изглеждаше така, сякаш всеки момент ще се разплаче.
Баща му отново посегна да го хване за ръката, но явно размисли. Може би учудващата сила, с която синът му го отблъсна преди миг, имаше нещо общо с това решение. Или по-скоро погледът в очите на Джейк.
— Искам да знам къде си бил.
— Навън. Вече обясних. И нищо повече няма да ви кажа.
— Мамка му! Обади се директорът на училището, учителят по френски дойде у нас и трябва да знаеш, че и двамата имаха beaucoup въпроси към тебе. Както и аз, само че аз искам отговори!
— Дрехите ти са изцапани — отбеляза майка му, после плахо добави: — Нападнаха ли те, Джони? Сигурно си играл хокей и са те нападнали, а?
— Естествено, че никой не го е нападал — изръмжа Елмър Чеймбърс. — Нали още е с часовник?
— Но има кръв по главата.
— Нищо ми няма, мамо. Просто паднах.
— Но…
— Ще си легна. Ужасно съм уморен. Утре сутринта ще поговорим, ако искате. Тогава може би всички ще бъдем по-спокойни. Но засега нямам какво повече да кажа.
Баща му пристъпи към него и посегна да го удари.
— Елмър, недей! — изпищя майката.
Чеймбърс не й обърна внимание. Сграбчи Джейк за блейзъра.
— Как смееш да ми възразяваш… — започна, по в този миг Джейк се извърна и се дръпна. Шевът под десния ръкав, който вече бе пострадал, шумно се разпра.
Баща му срещна огнения му поглед и отстъпи. Яростта, изписана на лицето му, бе сменена от изражение, близко до ужас. Пламъкът в очите на Джейк бе не просто метафора — те сякаш наистина горяха. Майка му нададе писък, притисна ръка към устата си, направи две крачки назад и се строполи в люлеещия се стол.