Помни, че всички много те харесваме и сме на твоя страна.
A votre sante X. Бисет“
На Джейк му се доплака. Тревогата бе изказана направо и това бе прекрасно, но бележката изразяваше и друга, неизказани чувства, които бяха още по-чудесни — топлота, загриженост и усилие — (колкото и погрешно да бяха изтълкували случилото се) да проявят разбиране и да помогнат.
Господин Бисет бе нарисувал малка стрелка в долния край на бележката. Джейк обърна листчето и прочете:
„Между другото, Бони ме помоли да ти донеса това — поздравления!!“
Поздравления ли? Какво, да му се не види, означава това?
Джейк отвори папката. Към първата страница на съчинението му бе прикрепен лист хартия. Отгоре пишеше „ОТ КАБИНЕТА НА БОНИТА ЕЙВЪРИ“ и Джейк с изумление зачете написаните с ъгловат почерк редове.
„Джон,
Колегата несъмнено е дал израз на безпокойството, което тревожи всички ни — той умее да го прави ужасно добре — тъй че ще си позволя да се огранича до годишното ти съчинение, което прочетох и оцених през свободния си час. То е смайващо оригинално и далеч превъзхожда всички студентски работи, които съм чела през последните години. Чрез употребата на художествени повторения («… и това е истината») се е получила изключителна изразителност, но, разбира се, повторенията са само похват. Истинската стойност на съчинението е в символизма, който въвеждаш на първата страница чрез снимките на влака и вратата, и който невероятно умело развиваш в самата, работа. Тя е доведена до логичен край чрез картинката на «черната кула», която приемам както израз на твоята позиция, че традиционните амбиции са не само погрешни, но и опасни.
Не претендирам, че разбирам докрай всички символи (например «Господарката на сенките», «Стрелецът»), но ми се струва очевидно, че ти самият си «Затворникът» (в училището, в обществото и т.н.) и че образователната система е «Говорящият демон». Вероятно «Роланд» и «Стрелецът» символизират една и съща влиятелна фигура — може би баща ти? Това предположение толкова ме заинтригува, че проверих името му в документацията. Констатирах, че се нарича Елмър, но също така констатирах, че средният му инициал е Р.
Това ми се стори изключително провокиращо. Или може би името е двоен символ, базиран на името на баща ти и на стихотворението от Робърт Браунинг «Чайлд Роланд». На повечето си ученици не бих задала подобен въпрос, но зная колко много книги си изчел!
Във всеки случай съм изключително впечатлена. По-малките ученици често се изкушават от така наречения спиш на писане «поток на съзнанието», но рядко съумяват да го овладеят. Умелото съчетание на потока на съзнанието с употребата на символи е наистина великолепно постижение.
Браво!
Обади ми се веднага щом можеш — бих искала да обсъдим евентуалната възможност за публикация на това есе в първия брой на ученическото литературно списание догодина.
Б. Ейвъри
P.S. Ако внезапно съмнение в способността ми да оцет съчинение с такова неочаквано богато съдържание те е накарало да си тръгнеш днес от училище, надявам се, вече съм го разсеяла.“
Джейк извади листа и откри началната страница на изумително оригиналното си годишно съчинение. С червен мастило най-отгоре бе нанесена оценката 6+. Отдолу бе написала „ОТЛИЧНА РАБОТА!!!“
Джейк започна да се смее.
Целият ден — дълъг, страшен, вълнуващ, ужасяващ, тайнствен ден — се изля в продължителен гръмогласен смях. Отметнал глава назад, той се хвана за корема, отпусна се на стола и сълзите му потекоха от очите. Смееше се високо дрезгаво. Тъкмо да се успокои, пред погледа му се изпречваше някой ред от добронамерената рецензия на госпожа Ейвъри и той отново избухваше в смях. Не забеляза баща си, който дойде на прага на стаята му, погледна го озадачено и уморено а сетне се отдалечи, поклащайки глава.
Най-сетне забеляза госпожа Шоу, която продължаваше да седи на леглото и да го наблюдава с привидно безразличие, примесено с леко любопитство. Опита се да каже нещо, но не можа да проговори от смях.
„Трябва да престана — рече си той. — Трябва да престана, или направо ще се пукна. Ще получа инфаркт или удар, или нещо подобно.“
После си каза: „Питам се, как ли е изтълкувала «пуф-паф»?“ — и отново се запревива от смях.
Най-сетне пристъпът поутихна и премина в откъслечен кикот. Джейк изтри насълзените си очи и каза: