— НЯМА ГИ! ГЛАСОВЕТЕ ИЗЧЕЗНАХА!
Погледна спътниците си и Еди видя нещо, което не бе очаквал.
Роланд от Гилеад плачеше.
2
За пръв път в онази нощ Стрелецът спа дълбоко и не сънува нищо. В ръката си стискаше недовършения ключ.
3
В един друг свят, но под сянката на същия ка-тет, Джейк Чеймбърс сънуваше най-яркия сън през живота си.
Разхождаше се из преплетени клони — останки от стара гора — мъртва зона от паднали дървета и трънливи храсталаци, които се впиваха в глезените му и се опитваха да отмъкнат маратонките му. Приближи се до рехав пояс от по-млади дървета — вероятно елши или букове. Беше градско момче и единственото, което със сигурност знаеше за дърветата, беше, че някои имат листа, други — иглички. Видя пътека между тях. Тръгна по нея, придвижвайки се малко по-бързо. Пред него имаше поляна.
Спря веднъж, преди да стигне до нея, когато вдясно съзря каменен знак. Отклони се от пътеката, за да го разгледа. На камъка имаше букви, които бяха почти заличени от времето. Накрая затвори очи — нещо, което не бе правил насън дотогава — и проследи с пръст всяка буква, все едно беше сляп и четеше Брайлово писмо. Буквите придобиха очертания и накрая изречението се оформи в сияние от синя светлина.
Както спеше в леглото си, Джейк сви колене до брадичката си. Ръката, стискаща ключа, беше под възглавницата и пръстите го обвиха още по-здраво.
„Средният свят — помисли той. — Разбира се. Сейнт Луис, Топика, Оз, Световното изложение и Чарли Пуф-Паф“.
В съня си отвори очи и продължи по-нататък. Поляната зад дървото беше залята със стар, напукан асфалт. В средата бе нарисуван бледожълт кръг. Джейк разбра, че това е игрище за баскетбол още преди да види момчето в другия край, което стоеше на наказателната линия и стреляше в коша с парцалива стара топка. Кошът се подаваше от нещо, което приличаше на павилион в подлез. Вратата беше боядисана в редуващи се диагонални ивици в жълто и черно. От нея — или вероятно отдолу — се чуваше равномерният тътен на мощни двигатели. Звукът беше обезпокоителен. Страшен.
„Не стъпвай върху роботите — без да се обръща, каза момчето с топката._ — Мисля, че са мъртви, но на твое място не бих рискувал“_
Джейк се огледа и видя, че на земята са разпръснати части от машини. Една приличаше на плъх или на мишка, а друга — на прилеп. В краката му лежеше ръждясала механична змия, счупена на две парчета.
„Нима, това съм аз?“ — попита Джейк, като пристъпи към момчето с топката, макар да знаеше, че не е така. Хлапето беше по-голямо от него, най-малко на тринадесет години. Косите му бяха по-тъмни и когато го погледна, Джейк видя, че очите му са кафяви. Неговите бяха сини.
„Ти как мислиш?“ — попита хлапакът и му подхвърли топката.
„Не, разбира се — отговори Джейк. — Само дето през две от последните три седмици бях раздвоен.“
Момчето изопна тяло и стреля от средата на игрището. Топката се изви във висока дъга и безшумно падна в коша. Джейк остана доволен, но установи, че се страхува от онова, което непознатото момче можеше да му каже.
„Знам. Беше ти трудно, нали? — рече хлапакът. Носеше избелели памучни шорти на райета и жълта фланелка с надпис: «В СРЕДНИЯ СВЯТ НЯМА НИТО МИГ СКУКА». На главата си бе завързал зелена кърпа, за да не пада косата му в очите._ — Пък и преди да се подобрят, нещата се влошават.“_
„Какво е това място? — попита Джейк. — И кой си ти?“
„Портата на Мечката… но в същото време е и Бруклин.“
В думите липсваше логика и същевременно бяха логични. Джейк си помисли, че нещата в сънищата винаги изглеждат така, но все имаше чувството, че не сънува.
„А що се отнася до мен — продължи момчето, като хвърли топката през рамо и вкара кош, — аз не съм от голямо значение. Трябва да те водя, това е всичко. Ще те заведа там, където е необходимо да отидеш, и ще ти покажа онова, което е нужно да видиш, но трябва да внимаваш-, защото ще се преструвам, че не те познавам Непознатите изнервят Хенри. Може да стане зъл, когато е нервен, пък и е по-голям от теб.“
„Кой е Хенри?“ — попита Джейк.
„Няма значение. Само не му позволявай да те забележи. Навъртай се около нас… и ни следвай. После, когато тръгнем…“