Момчето го погледна. В погледа му се четеше състрадание и страх. Изведнъж Джейк осъзна, че непознатият започва да избледнява. През фланелката се видяха жълтите и черните ивици на вратата.
„Как да те намеря?“
Той се уплаши, че момчето може да се стопи преди да му е казало всичко, което искаше да чуе.
„Няма да е трудно — отговори непознатият. Гласът му бе придобил странно отекващо ехо._ — Качи се на метрото за Ко-Оп Сити. Няма начин да не ме намериш.“_
„Не! Няма да мога! — извика Джейк. — Ко-Оп Сити е огромен. Там живеят стотици хиляди хора.“
Момчето вече представляваше млечнобяло очертание. Само кафявите му очи изпъкваха ясно. Усмихваха се като на котарака от „Алиса в Страната на чудесата“. Гледаха Джейк със състрадание и загриженост.
„Няма проблем — каза то. — Ти намери ключа и розата, нали? По същия начин ще намериш и мен. Днес следобед, Джейк. Около три часа ще бъде добре. Трябва да внимаваш и да си бърз. А сега тръгвам… но се радвам, че се запознахме. Виждаш ми се свестен и не се изненадвам, че той те обича. Не забравяй обаче, че е опасно. Внимавай… и бъди бърз!“
„Чакай! — извика Джейк и хукна към изчезващото момче. Кракът му закачи счупения робот, който приличаше на детско тракторче. Спъна се и падна на колене, като скъса панталона си. Не обърна внимание на болката и повтори:_ — Чакай! Трябва да ми кажеш защо е всичко това! И защо ми се случват такива неща!“_
„Заради Лъча — отговори момчето, от което вече се виждаха само очите — и заради Кулата. В края на краищата всички неща, дори Лъчите, служат на Тъмната кула. Да не мислиш, че с теб е различно?“
Джейк размаха ръце и се изправи.
„Ще го намеря ли? Ще намеря ли Стрелеца?“
„Не знам — отговори момчето. Гласът му сякаш идваше от милиони километри. — Само знам, че трябва да опиташ. Нямаш избор“
Непознатият изчезна. Баскетболното игрище в гората опустя. Единственият звук, който се чуваше, беше онзи едва доловим тътен на двигатели и Джейк потръпна. Имаше нещо неприятно в този звук — или машините бяха повредени и влияеха на розата или обратното. Всичко изглеждаше някак свързано.
Той взе старата баскетболна топка и стреля в коша. Коженото кълбо мина през обръча… и изчезна.
„Река — въздъхна гласът на непознатото момче. Приличаше на лек повей, сякаш идваше от далеч. — Отговорът е «река».“
4
Джейк се събуди с първия млечнобял зрак на зората и погледна към тавана на стаята си. Мислеше за човека в ресторант „Манхатън на съзнанието“, Аарон Дипно, който се мотаеше по Блийкър Стрийт, когато Боб Дилън беше никому неизвестен китарист. Аарон Диппо бе казал на Джейк следната гатанка:
Сега знаеше отговора. Реката течеше, имаше устие, корито и извор. Момчето от съня му бе казало отговора.
Изведнъж си спомни какво още беше казал Дипно: „Това е само половината отговор. Гатанката на Самсон е двузначна, приятелю мой“.
Джейк погледна часовника на нощното шкафче и видя, че е шест и двадесет. Беше време да става, ако искаше да излезе, преди родителите му да са се събудили. Днес нямаше да ходи на училище. За него училището беше приключило завинаги.
Отметна завивките, скочи на пода и видя, че коленете му са охлузени. Драскотините бяха пресни. Предишния ден бе ударил лявата си страна, когато се подхлъзна на тухлите и падна. Беше превързал главата си, след като припадна до розата, но на коленете му нямаше нищо.
— Това се е случило в съня — прошепна и установи, че изобщо не е изненадан.
Започна бързо да се облича.
5
На дъното на дрешника под безредно разхвърляните маратонки без връзки и комиксите за човека паяк той намери раницата, с която по-рано ходеше на училище. Грабна я и изпита носталгия по онези дни, когато животът изглеждаше толкова лесен.
Сложи вътре чиста риза, джинси, бельо и чорапи, после добави книгата с гатанки „Що е то?“ и „Чарли Пуф-Паф“. Преди да започне да рови в дрешника, беше оставил ключа на бюрото си и гласовете веднага се върнаха, но бяха далечни и приглушени. Освен това беше сигурен, че може да ги прогони, като стисне ключа, и това го успокои.