След малко в очите на Еди Дийн просветна прозрение.
Роланд кимна.
— Забравил съм лицето… — Младежът млъкна. Главата му клюмна. Преглътна. Отново погледна Стрелеца. Роланд знаеше, че онова, което умираше между тях, е изчезнало. Ей-така. Тук, на този слънчев, ветровит хребет на ръба на всичкото. Завинаги. — Забравил съм лицето на баща си, Стрелецо… и моля за прошка.
Роланд разпери пръсти и върна ключа на онзи, комуто_ ка _бе отредила да го носи:
— Не говори така, Стрелецо — каза той на езика, който беше говорил в детството си. — Баща ти те вижда много добре… обича те много… аз също.
Еди взе ключа и извърна лице. Сълзите му още не бяха пресъхнали.
— Да вървим — каза и те се спуснаха по хълма, отправяйки се към ширналата се долу равнина.
16
Джейк вървеше бавно по Касъл Авеню — покрай заведенията за пица, баровете и кръчмите, където възрастни жени с мрачни лица белеха картофи и изстискваха домати. Ремъците на раницата охлузиха кожата му и краката го заболяха. Мина под дигитален термометър, който показваше четиридесет и два градуса, но Джейк имаше чувството, че са поне петдесет.
Пред него се появи патрулна кола. Той изведнъж се заинтересува от градинските инструменти, изложени на витрината на един железарски магазин. Вгледа се в отраженията на синьо-белите цветове на колата и не помръдна, докато тя отмина.
„Хей, Джейк, стари приятелю… Къде по-точно отиваш?“
Нямаше ни най-малка представа. Беше сигурен, че момчето със зелената кърпа и жълтата риза с надпис „В СРЕДНИЯ СВЯТ НЯМА НИТО МИГ СКУКА“, което търсеше, е някъде наблизо, но какво от това? За него момчето беше нещо като игла в копа сено, каквато представляваше Бруклин.
Мина покрай уличка, по стените на къщите бяха изписани графити. Преобладаваха имената ЕЛ ТИАНТЕ 91, БЪРЗИЯТ ГОНЗАЛЕС и МОТОРИЗИРАНИЯТ МАЙК, но имаше и няколко хитри думи и изрази и погледът му се спря на тях:
„РОЗАТА Е РОЗА Е РОЗА Е РОЗА.“
Това беше написано на тухлите със спрей. Боята беше избледняла до светлорозовия нюанс на розата, която растеше в запустялото място, където някога се намираше магазинът за сувенири на Том и Джери. Отдолу, в тъмносиньо някой бе надраскал следните странни думи: „МОЛЯ ЗА ПРОШКА“.
„Какво ли означава това?“ — запита се Джейк. Не знаеше. Може би нещо от Библията. Но изречението привлече очите му, както змия фиксира с поглед птица. Накрая тръгна, бавно и замислено. Наближаваше четиринадесет и трийсет и сянката му започна да се удължава.
Пред него вървеше възрастен мъж. Движеше се под сянката и се подпираше на крив бастун. Зад очилата с дебели стъкла, кафявите му очи плуваха като необикновено големи яйца.
— Моля за прошка, сър — каза Джейк, без да мисли и без дори да се чуе.
Старецът се обърна да го погледне и примигна от изненада и страх.
— Остави ме на мира — извика, вдигна бастуна и непохватно го размаха срещу Джейк.
— Знаете ли някъде наблизо да се намира академията „Марки“?
Това беше единственото, което измисли.
Възрастният мъж бавно спусна бастуна. Думата „сър“ го накара да го стори. Погледна Джейк с налудничавия интерес на сенилен старец.
— Защо не си на училище, момче?
Джейк се усмихна уморено. Това вече започваше да му писва.
— Дойдох да видя един мой стар приятел, който учи в академията „Марки“. Съжалявам, че ви обезпокоих.
Мина покрай стареца с надеждата, че няма да го перне с бастуна по задника. Стигна почти до ъгъла на улицата, когато човекът извика:
— Момче! Момче!
Той се обърна.
— Наоколо няма никаква академия „Марки“. От двайсет и две години живея тук и знам. Марки Авеню, да, но такава академия няма.
Стомахът на Джейк се сви от внезапно вълнение. Направи крачка към стареца, който отново вдигна бастуна в отбранителна позиция. Момчето моментално спря, оставяйки шест-метрова зона на безопасност помежду им.
— А бихте ли ми обяснили къде е Марки Авеню?
— Разбира се. Нали ти казах, че от двайсет и две години живея тук. След две пресечки. Завий наляво след кинотеатър „Маджестик“. Но ти повтарям, че няма академия „Марки“.
— Благодаря, сър! Благодаря!
Обърна се и погледна напред. Видя очертанията на кинотеатъра. Хукна към него, после реши, че ще привлече внимание, и забави ход.