Джейк се дръпна назад, докато жилищната сграда, извисяваща се на север, го скри от погледа на братята Дийн. Облегна се на стената и се заслуша в тупкането на топката. След малко Хенри се запъхтя като Чарли Пуф-Паф, изкачващ стръмен склон. Сигурно пушеше. Момчетата като него винаги пушеха цигари.
Играха десетина минути и когато Хенри спечели, улицата вече се бе изпълнила с деца, които се прибираха вкъщи. Някои изгледаха с любопитство Джейк, докато минаваха покрай него.
— Игра добре — отбеляза Еди.
— Не беше лесно. Още си падаш по стария номер с лъжливото движение на главата.
„Я още как — помисли Джейк. — Ще си пада по него, докато напълнее с четирийсет килограма. После ще те изненада“.
— Прав си. Слушай, хайде да отидем да видим онова място. Моля те.
— Да. Защо не? Да вървим.
— Добре, шефе.
— Но първо се качи в апартамента. Кажи на мама, че ще се върнем в четири и половина-пет без петнайсет. Не споменавай за Двореца. Ще получи припадък. Тя мисли, че къщата е обитавана от духове.
— Да й кажа ли, че отиваме в Дюи?
Настъпи тишина, докато Хенри обмисляше предложението.
— Не. Може да се обади на госпожа Бунковски. Кажи й, че… отиваме в „Дейли“ да си купим бомбички. Мама ще повярва. Поискай й няколко долара.
— Няма да ми даде. До заплата й остават два дни.
— Глупости. Все ще измолиш нещо. Хайде, отивай.
— Добре… Хей…
— Какво?
— Мислиш ли, че Дворецът наистина е обитаван от духове?
Джейк се промъкна по-близо до игрището. Не искаше да го забележат, но изпитваше силно желание да чуе отговора на този въпрос.
— Не. Няма къщи, обитавани от духове. Има ги само във филмите.
— Аха.
В гласа на хлапето се долови непогрешимо облекчение.
— Но ако има такива — продължи Хенри, който явно не желаеше брат му да се успокоява чак толкова, — един от тях е Дворецът. Чух, че преди няколко години две хлапета от Норуд Стрийт влезли там и се натъкнали на разни отвратителни неща. Ченгетата ги намерили с прерязали гърла. Кръвта им била изтекла. Но наоколо нямало кръв. Схващаш ли? Била изчезнала.
— Само ме плашиш, нали?
— Не. Но това не било най-лошото.
— А кое?
— Косите им били побелели. — Хенри беше сериозен. Явно този път не се занасяше и вярваше на всяка своя дума. Пък и едва ли имаше достатъчно мозък в главата си, за да съчини подобна история. — И на двамата. А очите им били широко отворени, сякаш са видели най-ужасното нещо на света.
— Престани — каза Еди, но гласът му беше тих и изпълнен със страхопочитание.
— Още ли искаш да отидеш там?
— Разбира се. Няма да се приближаваме.
— Тогава върви да се обадиш на мама. И се опитай да изкопчиш няколко долара. Трябва да си купя цигари. Вземи и шибаната топка.
Джейк се отдръпна настрана и влезе в най-близкия вход на жилищната сграда точно когато Еди излезе от игрището.
За негов ужас момчето с жълтата фланелка се насочи право към него… „Господи! — смаян помисли той. — Ами, ако живее тук?“
Наистина беше така. Джейк имаше време само да се обърне и да се вторачи в звънците. Еди Дийн мина толкова близо до него, че той долови миризмата на пот. Усети и любопитния поглед, който момчето му хвърли. После Еди се отправи към асансьора.
Сърцето на Джейк тупкаше силно в гърдите му. Да следиш хората беше много по-трудно в действителност, отколкото в детективските романи, които понякога четеше. Прекоси улицата и застана между двете жилищни сгради на половин пресечка разстояние. Оттам виждаше както входа на жилището на братята Дийн, така и игрището, където прииждаха деца. Хенри се бе облегнал на веригите, пушеше и се опитваше да изглежда притеснен. От време на време протягаше крак и успя да спъне три от хлапетата. Последното се просна на цимента и удари лицето си, сетне хукна по улицата разплака но и с разкървавена глава. Хенри хвърли фаса си подир него и весело се засмя.
„Какъв шегаджия“ — помисли Джейк.
Децата си взеха поука и започнаха да го заобикалят. Той се приближи до жилищната сграда, в която преди пет минути бе влязъл брат му. Протегна ръка към вратата и в същия миг Еди излезе. Беше се преоблякъл в джинси и чиста фланелка. На главата си бе завързал зелена кърпа — същата, която носеше в съня на Джейк — и победоносно размахваше няколко долара. Хенри ги грабна от ръката му, после го попита Нещо. Еди кимна и двамата тръгнаха.