Джейк ги последва.
23
Стояха сред високите треви в края на Великия път и гледаха говорящия пръстен.
„Стоунхендж — помисли Сузана и потрепери. — Прилича на Стоунхендж.“
Макар че около основата на високите сиви камъни растеше трева, кръгът, описан от тях, беше от пръст, тук-там осеяна с бели отломки.
— Какво е това? — тихо попита тя. — Камъчета ли?
— Погледни пак — каза Роланд.
Сузана го направи и видя, че това са кости. Вероятно на малки животни. Поне така се надяваше.
Еди премести заострената пръчка в лявата си ръка, изтри потната си длан в ризата си и пак стисна пръчката. Отвори уста, но от пресъхналото му гърло не излезе звук. Прокашля се и се опита отново.
— Мисля, че трябва да отида и да нарисувам нещо в пръстта. Роланд кимна.
— Сега ли?
— След малко — отговори Еди и го погледна в очите. — Има нещо, нали? Нещо, което не виждаме.
— В момента не е тук. Поне аз мисля така. Но ще дойде. Нашата кеф, жизнената ни сила, ще го издърпа. И, разбира се, то ще й завиди и ще иска да заеме мястото й. Върни ми пистолета.
Еди разкопча колана си и му даде оръжието. После се обърна към кръга от шестметрови камъни и видя нещо. Долови миризмата му — смрад, която му напомни за влажна мазилка, мухлясали дивани и стари дюшеци, гниещи под слой плесен. Тази воня му беше позната.
„Дворецът… Там миришеше така. В деня, когато убедих Хенри да отидем да го видим. На Райнолд Стрийт, Дъч Кил.“
Роланд закопча колана с пистолета и погледна Сузана.
— Може би ще ни е необходима Дета Уокър. Наоколо ли е?
— Онази кучка постоянно се навърта около нас — отговори Сузана и сбърчи нос.
— Добре. Един от нас ще трябва да пази Еди, докато прави онова, което е нужно. Другият ще бъде безполезен багаж. Тук има демони. Не са човешки същества, но са мъжки и женски. Полът е оръжието им и същевременно тяхната слабост. Независимо дали е мъжки или женски, демонът ще нападне Еди. За да брани мястото си. Да го предпази да не бъде използвано от непознат. Разбираш ли?
Тя кимна. Еди изглежда не слушаше. Беше напъхал парчето кожа с ключа в пазвата си и се бе вторачил като хипнотизирай в говорящия пръстен.
— Няма време да го кажа по-изтънчено или със заобикалки — продължи Роланд, — но един от нас.
— Ще трябва да се чука с демона, за да отвлече вниманието му от Еди — прекъсна го Сузана. — Онези същества едва ли биха отказали едно безплатно чукане. За това намекваше, нали?
Роланд кимна.
Очите на Сузана блеснаха. Сега приличаха на очите на Дета Уокър — мъдри, злобни и искрящи от удоволствие. Гласът й постепенно придоби провлачения южняшки акцент — отличителната черта на Дета.
— Ако е женски, ти ще се заловиш с нея. Но ако демонът е мъжки, остави го на мен. Това ли е всичко?
Роланд пак кимна.
— Ами ако е двуполов?
Устните на Роланд потрепнаха в лека усмивка.
— Тогава ще действаме заедно. Само не забравяй…
С едва доловим и далечен глас Еди измънка:
— Не всичко е тихо във владенията на мъртвите. Вижте, спящият се събужда. — Той обърна изпълнените си с ужас очи към Роланд. — Тук има чудовище.
Демонът…
— Не. Чудовище. Нещо между вратите… между световете. Дебне и отваря очи.
Сузана погледна уплашена Роланд.
— Бъди силен, Еди. Не отстъпвай — каза Стрелецът.
Той си пое дълбоко дъх.
— Няма да се предам, докато не ме повали. А сега да тръгваме. Започва се.
— Всички ще влезем — заяви Сузана. Изопна гръб и се измъкна от инвалидната количка. — Всеки демон, който иска да се чука с мен, ще установи, че чука най-доброто. Никога няма да го забрави.
Докато минаваха между два от високите камъни и влизаха в говорящия пръстен, заваля дъжд.
24
Веднага щом видя мястото, Джейк разбра две неща — първо, беше го виждал и преди, в сънищата, които бяха толкова ужасяващи, че съзнанието отказваше да ги възприеме. И второ, това беше място на смърт, убийства и безумие. Стоеше на отсрещния ъгъл на Райнолд Стрийт и Бруклин Авеню, на около седемдесет метра от Хенри и Еди Дийн, но дори от това разстояние усещаше, че Дворецът не им обръща внимание, а нетърпеливо протяга невидимите си ръце към него.