Обърна се, намести ремъците на раницата си и прекоси Райнолд Стрийт.
25
Сузана долови движение в тревите отвъд кръга от стърчащи камъни. Може би въздишка. Шепот. Шумолене.
— Нещо идва — напрегнато каза тя. — Приближава се бързо.
— Внимавай — рече Еди, — но го дръж настрана от мен. Разбираш ли? Далеч от мен.
— Добре. Ти свърши своята работа.
Той кимна. Коленичи в средата на кръга, като държеше пръчката пред себе си, сякаш преценяваше колко е остър върхът й. После я приближи до земята и нарисува голяма права линия в пръстта.
— Роланд, грижи се за нея…
— Ще го направя, ако мога. Еди.
— Но дръж онова нещо настрана от мен. Джейк идва.
Смахнатото мамино детенце наистина идва.
Сузана видя как тревите на север от говорящия пръстен полегнаха и се разделиха на две, оформяйки дълга тъмна линия — досущ копие, което се насочи право към кръга от камъни.
— Пригответе се. Демонът ще се нахвърли върху Еди. Един от нас трябва да го причака.
Тя се надигна на хълбоци като змия, излизаща от коша на индуски факир. Ръцете й бяха свити в юмруци до тялото. Очите й блестяха.
— Готова съм! — каза, сетне извика:_ — Ела, момко! Веднага!_
Дъждът се усили, когато демонът нахлу в кръга. Сузана имаше време само да усети силната му и безмилостна мъжественост — прониза я като остра смрад на джин и хвойна — после се изстреля към центъра. Затвори очи и посегна към него, но не с ръце, а с цялата си женска сила. „Хей, момко! Къде отиваш? Тук има женска!“
Демонът се обърна. Тя почувства изненадата му… а сетне — грубата му страст — преливаща и неотложна като пулсираща артерия. Демонът скочи върху нея като изнасилвач, появил се внезапно от задънена уличка.
Сузана извика и отхвръкна назад. Вените на шията й изпъкнаха. Роклята прилепна на гърдите й и корема й, после се скъса. Чуваше задъхано дишане, сякаш самият въздух бе решил да проникне в нея.
— Сузи! — извика Еди и понечи да стане.
— Не! — изкрещя тя. — Направи го! Онова копеле е тук, при мен… Точно където го искам да бъде. Хайде, Еди! Доведи момчето! Доведи…
Студенина прониза нежната плът между краката й. Тя изохка, падна по гръб… после се подпря на една ръка и предизвикателно се тласна нагоре.
— Измъкнете го!
Еди колебливо погледна Роланд, който кимна, сетне отново отправи поглед към Сузана. Очите му бяха пълни с тъмна болка и страх. Сетне нарочно обърна гръб и на двамата и пак падна на колене. Протегна заострената пръчка, която се бе превърнала в собственоръчно направен молив, без да обръща внимание на дъжда, сипещ се по ръцете, гърба и врата му. Пръчката започна да се движи, очертавайки линии и ъгли, сътворявайки форма, която Роланд позна веднага.
Беше врата.
26
Джейк притисна длани към порутената порта и тласна. Ръждясалите панти изскърцаха и тя се открехна. Пред него се откри неравна тухлена пътечка. В края й беше верандата. Зад нея се намираше вратата. Беше затворена.
Бавно се приближи до къщата. Гърлото му беше пресъхнало, а сърцето му биеше лудешки. Между тухлите бяха прорасли бурени. Чуваше шумоленето им под краката си. Всичките му сетива бяха изострени до крайност. „Няма да влезеш тук, нали?“ — обади се в съзнанието му някакъв обхванат от паника глас.
Отговорът, който му дойде наум, изглеждаше абсурден, но и напълно логичен: „Всичко е подвластно на Лъча“
Надписът върху табелата на поляната гласеше:
Пожълтялото, зацапано с ръжда съобщение, залепено на една от дъските на входната врата, беше по-конкретно:
Джейк спря пред стълбите и погледна към вратата. Беше чул някакви гласове в необитаемия парцел и сега отново ги долавяше. Сякаш беше хор от проклинащи, безумни заплахи и също толкова ненормални обещания, И все пак смяташе, че звукът е само един. Гласът на къщата. На някой чудовищен портиер, събуден от дългия си неспокоен сън.