Сети се за пистолета на баща си и дори си помисли да го извади от раницата си. Но каква полза от това? Зад гърба му колите фучаха по Райнолд. Някаква жена крещеше на дъщеря си да престане да държи ръката на онова момче и да отиде в пералнята. Но това тук беше нещо различно. Свят, управляван от някакво чудовище, над което дори оръжията нямаха сила.
„Бъди смел, Джейк, не отстъпвай.“
— Е, добре — с тих и треперещ глас промълви той. — Ще опитам. Но друг път не ме зарязвай.
Той бавно заизкачва стълбите към верандата.
27
Дъските, с които беше закована вратата, бяха изгнили, а пироните ръждясали. Джейк хвана най-горните и ги дръпна. Дъските изскърцаха и освободиха вратата. Захвърли ги през парапета на верандата върху някогашната цветна леха, където сега растяха само бурени и кучешки дрян. Наведе се, сграбчи летвите в долния край на вратата… и спря за миг.
Някакъв глух звук долиташе през вратата. Напомняше виенето на гладно животно, хленчещо дълбоко в бетонна тръба. Студена пот изби по челото и лицето на Джейк. Беше толкова уплашен, че всичко му се струваше нереално. Сякаш беше действащо лице в нечий кошмар.
Хорът на злото беше зад вратата. Звукът се точеше като сироп.
Дръпна долните дъски. Паднаха лесно.
„Разбира се. То иска да вляза. Гладно е и ще съм основното му ястие.“
Изведнъж се сети за едно стихотворение, което госпожа Ейвъри им беше чела. Ставаше въпрос за положението, в което беше изпаднал един съвременен човек, откъснат от корените и традициите си. Но на Джейк му хрумна, че онзи, който бе написал това, трябва да е виждал къщата: „Ще ти покажа нещо съвсем различно. Сянката ти сутрин, крачеща зад теб или пък вечер, надигаща се, за да те достигне. Ще ти покажа…“
— Ще ти покажа страх в шепа прах — промълви той и хвана дръжката на вратата. В същия миг го завладя ясното усещане за сигурност, чувството, че вече всичко е решено. Този път вратата ще се отвори и ще му открие един различен свят, в който небето е кристално синьо и незамърсено от смог и пушек. На хоризонта не ще се очертават планински върхове, а неясните контури на непознат град.
Стисна здраво сребърния ключ в джоба си с надеждата, че вратата е заключена и ще се наложи да го използва. Не беше. Пантите изскърцаха и от тях се посипа прах. Мирисът на отдавна отминало време удари Джейк като камшик. Влага, блато, гниещи дъски, стари мебели. Зад тези миризми се прокрадваше и още една — на леговище на звяр. Пред него се откри усоен тъмен коридор. Вляво имаше стълбище, водещо към по-тъмни сенки. Парапетът лежеше нацепен на трески на пода, но Джейк не беше толкова глупав, за да си помисли, че онова, което вижда, са само трески. Сред този безпорядък имаше и кости, а също и малки животински скелети. Някои от тях не приличаха на останки от животни и той не им обърна внимание. Знаеше, че никога не ще да продължи, ако ги разгледа. Спря пред най-долното стъпало, събирайки смелост да се изкачи. Чу слаб неясен звук, много остър и рязък и разбра, че това е тракането на собствените му зъби.
„Защо някой не ме спре? — помисли разярен. — Защо някой не мине по тротоара и не извика: «Хей, ти! Влизането тук е забранено, не можеш ли да четеш?»“
Знаеше отговора. Пешеходците минаваха предимно от другата страна на тази улица, а онези, които се приближаваха до къщата, се стараеха да вървят колкото може по-бързо.
„Дори някой случайно да погледне, не би ме видял, защото в действителност не съм тук. За добро или за зло, вече оставих собствения си свят отвън… Връщане няма. Неговият свят е някъде напред. Това…“
Между двата свята беше самият ад.
Влезе в коридора и макар че изпищя, когато вратата се затвори зад него със звук, напомнящ трясъка на надгробен камък, не се изненада.
Дълбоко в себе си изобщо не беше учуден.
28
Имало едно време млада жена на име Дета Уокър. Тя обичала да посещава долнопробните барове и кръчми на Риджлайн Роуд, недалеч от Нътли, и онези по магистрала 88, близо до газопровода след Амхаи. По онова време имала крака и както се пее в песента, знаела как да си служи с тях. Обличала тясна евтина рокля, която приличала на копринена. Танцувала с момчетата, докато групата свирела парчета като „Двойна доза от любовта на моята любима“ и „Хипи-хипи шейк“. От време на време заговаряла някое от тях, изкарвала го навън и му позволявала да я заведе в колата си на паркинга.