Там се заигравала с него (Дета Уокър умеела да целува като никоя друга на света, а също била спец в дрането с нокти докато онзи не пощуреел… И тогава си тръгвала. Какво ставало после? Именно в това се състои въпросът, нали? Такава била играта. Някои от тях плачели и се молели — това било хубаво, но не върхът. Други пък беснеели и крещели, което било още по-добре.
И въпреки че я бяха удряли по главата, насинявали окото, били, а дори веднъж толкова силно я бяха ритнали по задника, че се беше изтъркаляла върху чакъла на паркинга пред „Червената вятърна мелница“, никога не я бяха изнасилвали. Всички тези момчета се прибираха с насинени топки, всеки един от онези проклети бели мръсници. Това, според схващани ята на Дета Уокър, означавало, че тя е на власт, непобедимата кралица. На какво? На тях. На всички онези късо подстригани, късокраки, самоуверени мамини синчета.
И тя останала кралица до последния момент.
Беше невъзможно да се противопостави на демона, който живееше в говорящия пръстен. Нямаше дръжки, за които да се хване, нито пък кола, от която да падне, или сграда, от която да избяга. Нямаше кого да удари или захапе, нито топки, които да изрита, ако белият мръсник загряваше бавно.
Демонът беше върху нея… И тогава, светкавично то… той… проникна в нея.
Усещаше го, докато я натискаше назад, макар да не го виждаше. Не съзираше ръцете му, но ги чувстваше, особено когато роклята й се скъса на няколко места. После изведнъж изпита болка. Все едно я бяха разцепили там долу. В агонията и изненадата си тя извика. Присвил очи, Еди се огледа.
— Нищо ми няма! — извика тя. — Продължавай, Еди, забрави за мен! Добре съм!
Но тя излъга. За пръв път, откакто на тринадесетгодишна възраст бе излязла на полето на сексуалните сражения, тя губеше. Усети в себе си противна и твърда студенина. Имаше чувството, че я чукат с ледена висулка.
Почти изпаднала в безсъзнание, видя Еди да се обръща и отново да рисува в пръстта. Изражението му на загриженост се претопи в ужасяващата съсредоточена студенина, която понякога усещаше в него и виждаше на лицето му. Е, добре, така и трябваше да бъде, нали? Каза му да продължи, да я забрави, да направи необходимото, за да доведе момчето. Това беше нейното участие в рисунката на Джейк и нямаше право да мрази нито един от мъжете, които всъщност не я принуждаваха да се отдаде на демона. Но когато студенината я прониза и Еди се обърна с гръб към нея, тя мразеше и двамата. Направо би изтръгнала гадните им топки.
После усети, че Роланд е застанал до нея. Сложи силните си ръце на раменете й и въпреки че не говореше, тя го чуваше: „Не се съпротивлявай. Няма да спечелиш, ако се биеш. Можеш само да умреш. Сексът е неговото оръжие, Сузана, но и слабостта му“.
Да. Сексът винаги беше тяхната слабост. Единствената разлика се състоеше в това, че този път трябваше да даде малко повече от себе си. Но може би това беше в реда на нещата. В края на краищата щеше да успее да накара този невидим мръсен демон да си плати малко повече.
Помъчи се да отпусне бедра. Те се разтвориха веднага, приковани към земята от невидимото тяло. Отметна глава, поднасяйки лице към поройния дъжд и почувства близостта на демона — жадните му очи, изпиващи всяка изкривена гримаса на лицето й.
Протегна ръка, сякаш за да му удари шамар… но вместо това го хвана за врата. Имаше чувството, че държи дим. Наистина ли усети, че той се отдръпва, изненадан от милувката й? Тя надигна таза си, използвайки за опора невидимия врат. В същото време разтвори крака още повече, разкъсвайки по страничните шевове онова, което бе останало от роклята й. Господи, колко огромен беше!
— Хайде — изхриптя. — Няма да ме изнасилиш, нали? Искаш ли да ме чукаш? Аз ще те чукам. Ще те чукам, както никога не си го правил досега! До смърт!
Усети как твърдостта му потрепна. Демонът се опита да се отдръпне и да се освободи от нея.
— Къде отиваш, мили? — с дрезгав глас въздъхна тя. Притисна го с бедра, като не му позволи да си тръгне. — Веселбата едва сега започва.
После завъртя задник, извивайки се под въображаемата плът. Протегна свободната си ръка, преплитайки всичките си десет пръста, и се отпусна назад. Опънатите й ръце вече не държаха нищо. Отметна мократа от пот коса от очите си и устните й се разтегнаха в хищна усмивка.