Мазилката не се напука, а сякаш стана мека и еластична. Стената продължаваше да се издува, оформяйки неравни бели балони, които все още се задържаха от тапетите, и преобразявайки се в хълмове, завои и долини. Внезапно Джейк разбра, че вижда огромно лице, показващо се от стената. Все едно гледаше някой, заврял лице в мокър чаршаф.
Чу се силен трясък, когато от надиплената стена падна парче летва, която се превърна в наранена зеница на око. Стената под нея се преобразяваше в разкривена уста, пълна със счупени зъби. Джейк видя парченца от тапетите, полепнали по устните и венците.
От мазилката изскочи ръка, повличайки със себе си кълбо от преплетени електрически кабели. Сграбчи дивана и го избута встрани, оставяйки призрачни бели отпечатъци от пръсти върху тъмната му повърхност. Хоросанът започна да се руши. Откъснаха се още няколко летви, които оформиха остри, нащърбени нокти. Сега цялото лице излезе от стената и се втренчи в Джейк с единственото си дървено око. По средата на челото му един елф от тапета продължаваше да танцува. Приличаше на странна татуировка. Разнесе се стържещ звук, когато съществото започна да пълзи напред. Вратата на коридора се откъсна от пантите и се превърна в изкривено рамо. Ръката на чудовището вкопчи нокти в пода, разпилявайки стъклените мъниста от падналия полилей.
Джейк излезе от вцепенението. Обърна се, втурна се през високите прозорци и хукна по коридора. Раницата подскачаше на гърба му. С дясната си ръка търсеше ключа в джоба си. Сърцето му биеше като обезумяла фабрична машина. Зад него съществото изрева. Въпреки че речта му беше нечленоразделна, Джейк знаеше какво е посланието — да спре, защото е безполезно да бяга, и че изход няма. Цялата къща сякаш оживя. Въз въздуха отекваше трясъкът на разцепващите се дъски и падащи греди. Бръмчащият безумен глас на Портиера се чуваше навсякъде.
Момчето стисна ключа. Докато го вадеше, един от зъбците се закачи за джоба му. Изпотените му пръсти го изпуснаха. Ключът падна на пода, отскочи, мушна се в цепнатина между две пропадащи дъски и изчезна.
30
— Той е в беда! — Сузана чу вика на Еди, но някъде отдалеч. Самата тя имаше достатъчно неприятности… но смяташе, че ще се оправи, независимо от всичко.
„Ще разтопя ледената ти висулка, сладурче — беше казала на демона. — Ще я стопя и когато изчезне, какво ще правиш тогава?“
Не успя да го стори, но бе променила нещо. Проникването на безтелесната плът със сигурност не й доставяше удоволствие, но поне непоносимата болка намаля, а усещането за-хлад изчезна. Демонът беше уловен в капан и не можеше да избяга. Държеше го в тялото си. Роланд беше казал, че сексът е слабост, но и сила, и както обикновено беше излязъл прав. Демонът я бе обладал, но и тя му влияеше. Сега и двамата имаха чувството, че все едно бяха вкарали пръста си в някое от онези дяволски китайски шишенца и колкото по-силно дърпаш, толкова повече се заклещваш.
Една-единствена мисъл крепеше духа й. Всички други съзнателни мисли я бяха напуснали. Трябваше да държи онова хълцащо, уплашено и зло нещо в капана на собствената му безпомощна страст. Демонът се въртеше, тласкаше се в нея и се гърчеше, в същото време пищеше да бъде пуснат на воля, използвайки тялото й с ненаситна, безпомощна настоятелност. Но тя нямаше да го пусне на свобода.
„А какво ли ще стане, ако наистина го освободя? — запита се отчаяна. — Какво ли ще направи, за да ми се отплати?“
Нямаше представа.
31
Дъждът валеше като из ведро, заплашвайки да превърне окръжността в море от кал.
— Сложи нещо над вратата! — извика Еди. — Не позволявай на дъжда да я намокри!
Роланд погледна към Сузана и видя, че тя все още се бори с демона. Очите й бяха притворени, а устата й бе изкривена в странна гримаса. Той не виждаше, нито чуваше демона, но го усещаше как се мята ненаситно и уплашено.
Еди се обърна към него и изкрещя:
— Чу ли? Постави нещо върху проклетата врата и го направи ВЕДНАГА!
Стрелецът извади от раницата си една от кожите и хвана краищата й. После протегна ръце, наведе се над Еди и направи импровизирана палатка. Върхът на „молива“ се беше втвърдил от калта. Той го избърса в ръката си, оставяйки на кожата петно с цвят на натурален шоколад и отново се наведе над рисунката си. Не беше точно същия размер като вратата от страната на Джейк. Съотношението беше приблизително 75:1, но все пак беше достатъчно голяма, за да може момчето да премине… ако ключовете съвпаднеха.