— Съгласни ли са всички с този план?
Омаха кимна бавно, макар че чувстваше врата си като пълен с метална арматура. Пейнтър понечи да се обърне, но Омаха го спря и пристъпи по-близо до него. Измъкна пистолета изпод наметалото си и му го подаде.
— Ако ти се открие сгоден случай… някаква възможност…
— Ще го взема — каза той и прие оръжието.
Омаха отстъпи назад и Пейнтър яхна жребеца. Щеше да язди без седло и с импровизирана юзда от корабно въже.
— Ще се видим в Салала — промърмори той и срита коня в тръс, после в пълен галоп, приведен ниско над гривата му.
— Надявам се да е толкова добър в шпионирането, колкото и в ездата — каза Кара.
Омаха гледаше след Пейнтър, докато той не изчезна зад един завой на шосето. После групата потегли отново, бавно, твърде бавно, към очакващия ги град.
15:42
Сафиа се наведе над топографската карта на район Дофар, Разстлана върху капака на джипа. В центъра й лежаха дигитален компас и пластмасова линийка. Тя промени леко положението на линийката върху картата, подравни я по същата ос, върху която лежеше гробницата на Наби Имран. Преди да си тръгнат оттам, беше се забавила, колкото да направи прецизното измерване с лазерно калибрирания компас.
— Какво правите? — попита Касандра иззад рамото и сигурно за пети път.
Сафиа за пореден път не й отговори, а се наведе още повече и почти заби нос в картата. „Това е най-доброто, което мога да направя без компютър.“ Протегна ръка.
— Химикалка.
Кейн бръкна в един вътрешен джоб на якето си и и подаде химикалка. Вдигнала поглед за миг, Сафиа мерна пистолета, прибран в презраменния му кобур. Пое предпазливо химикалката от пръстите му. Постара се да не среща погледа му. Този мъж я изнервяше повече и от Касандра, разклащаше решимостта й.
Концентрира се върху картата и насочи цялото си внимание върху загадката. Синя черта започваше от гробницата на Наби Имран и пресичаше района. Тя проследи с пръст чертата, търсейки едно определено име по пътя и върху картата.
Имаше известна представа какво ще открие.
Когато пръстът и подмина Салала, линиите върху топографската карта се умножиха в началото на пресечения терен в подножието, а после и в самите планини. Тя проследи линията синьо мастило до мястото, където се пресичаше с една черна точка на върха на стръмно възвишение. Там пръстът й спря и почука по картата.
Касандра се наведе по-близо и прочете името, отпечатано под пръста на Сафиа.
— Джебал Ейтеен.
— Планина Ейтеен — каза Сафиа и впери поглед в черната точка, която отбелязваше малката планина. — На върха и има друга гробница. И също като това място и другото е почитано от всички религии — християнската, юдейската и ислямската.
— Чия е гробницата?
— На друг пророк. Аюб, иначе — Йов. Касандра я изгледа намръщено и с недоумение. Сафиа обясни:
— Йов го има и в Библията, и в Корана. Той бил богат човек от добро семейство, който дълбоко вярвал в Бог. Като изпитание му било отнето всичко — богатството, децата, дори здравето му. Толкова ужасни били болестите му, че го прогонили и го принудили да живее сам-самичък тук. — Тя чукна с пръст по картата. — На върха на планина Ейтеен. Въпреки изпитанията обаче Йов все така пламенно и искрено почитал Бога. Като награда за верността му Бог казал на Йов „удари земята с крак“. Избликнал извор, от който Йов пил и се изкъпал. Изцерил се от болестите си и си върнал младостта. Прекарал целия си живот в планина Ейтеен и тук бил погребан.
— И според вас това място е следващата спирка по пътя към Убар?
— Ако първият пътен знак е бил поставен в тази гробница, логично би било следващият да е на подобно място. В друга гробница на свещен персонаж, почитан от всички религии в района.
— Значи там трябва да отидем. Касандра посегна към картата.
Сафиа я спря, като сложи решително ръка върху разгънатата карта.
— Не можем да бъдем сигурни какво ще открием там и дали въобще ще открием нещо. И преди съм ходила в гробницата на Йов. Тогава не открих нищо, което да я свързва с Убар. А и не знаем откъде да започнем търсенето. Нямаме друго желязно сърце. — Отново си спомни как сърцето се беше заклатило върху мраморния олтар като компас. — Ще минат години, докато открием следващото парченце от мозайката.
— Точно затова сте с нас — каза Касандра, дръпна картата изпод ръката и и махна на Кейн да вкара затворничката обратно в джипа. — За да разрешите тази гатанка.